На 6 февруари православната църква почита паметта на Свети Фотий (от гръцкото photos - "светлина").

С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история.

Свети Фотий е роден през 820 г. в Цариград в богато и знатно семейство. Вуйчото на Св. Фотий бил съпруг на сестрата на Теодора – византийската императрица.

Младият Фотий получил отлично за времето образование и станал най-ученият мъж във Византия по онова време. Той станал преподавател в известната Магнаурска школа. Неин възпитаник е и българският цар Симеон Велики. А преди него – самият Константин – Кирил Философ.

Свети Фотий бил назначен на високи служби в държавата. Негово любимо занимание били различните науки.

През 858 г. Св. Фотий бил избран за патриарх на Цариград.

Именно патриархът Фотий насърчавал Св. Константин Философ да се превърне в християнски мисионер на всички славяни. Той написал и изпратил до българския цар Борис І едно обширно послание за християнската вяра и праведния живот.

Патриархът Фотий винаги се борил против начина, по който християнството било изопачавано. Затова постоянно влизал в спорове с византийските императори.

Св. Фотий умира в заточение на 6 февруари 891 година.

Той е покровител на всички, чиито имена съдържат светлина или неин символ в името си.

Имен ден празнуват: Доротея, Огнян, Огняна, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Светла, Светлана, Светослав, Фотий