Летен празник, свързан с началото на жътвата.

В християнския календар празникът е посветен на св. Атанасий Атонски, но народът го нарича Средлято или Жътвар, защото е в средата на лятото и започва жътвата.

За разлика от зимния св. Атанас, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика лятото, летният му съименник си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата.Наричат го още Средзима. Старите хора казват: “Атанас дойде и лятото дойде!”

Според легендата светците Антоний и Атанас били братя и са покровители на ковачите, железарите, налбантите и ножарите. Летен празник, свързан с началото на жътвата.

Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически действия.

Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича кокоша църква.

В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет. В западните краища св. Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България се изпълняват обичаите против суша Пеперуда и Герман.

Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко, Трайка.

На 5 юли Църквата почита и паметта на един от най-големите руски светии - Сергий Радонежки.