Днес църквата чества паметта на Света великомъченица София и дъщерите ѝ Вяра, Надежда и Любов.

София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.

Преданието разказва, че през втората половина на І-ви и първите десетилетия на ІІ век в Рим живяла благочестива християнка на име София, която според възможностите си вършела милосърдни дела. София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите основни християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. Заради непреклонността си към вярата, пред очите на майка им те били подлагани на жестоки изтезания, но невидима Божия ръка ги пазела. След непоносимите мъчения и трите сестри една по една били обезглавени.

През 126 г. благочестиви християни погребали светата майка при нейните дъщери. Вяра, Надежда и Любов се приемат за покровителки на децата, защото те самите били още деца.

Преди 25 години с решение на столичния Общински съвет, църковният празник на Св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов е определен и за празник на град София. На този ден отдаваме почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта.

На този ден и столицата на България чества за пореден път своя празник - на Света София и нейните дъщери.

Празникът се почита най-тържествено от именниците - Вера, Вяра, Люба, Любов, Любен, Любомир, Любомира, Надежда, Надка, Надя, Севда, Севдалина, София, Софка, Ставри.