На 28 септември почитаме паметта на смел християнин, който оставил ярка следа  в историята на християнството.

В началото на 4 век сл. Хр. живял благочестивият християнин Харитон.

По това време царувал император Аврелиан, който бил върл противник на християните.

Доносници съобщили на императора, че Харитон е християнин и императорът го привикал за разпит.

Накарал го да се поклони на идолите и да иска прошка от тях, защото се отрекъл от боговете.

Познал истината в лицето на Христос, Свети Харитон цитирал текстове от Светото писание и от поученията на Свети ап. Павел.

Възмутен от нахалството на християнина, император Аврелиан го осъдил на жестоки мъчения.

През деня войниците изтезавали до смърт Свети Харитон, през нощта той по чудесен начин оздравявал. И така известно време.

Писнало на император Аврелиан да се занимава със Свети Харитон и го заточил в каторгата.

Свети Харитон основал 3 манастира  и въвел монашеското подстрижение.

Минало известно време, императорът починал.

Неговият наследник не мразел християните и ги освободил от затвора.

Преживените мъки и страдания усилили още повече вярата на Свети Харитон, защото той лично се убедил в могъществото на Всевишния.

Когато бил пуснат на свобода, Свети Харитон първо отишъл до Йерусалим, за да се поклони на светите места, а след това се скрил в една пещера, където заживял в пост и молитва.

Дошли в пещерата разбойници, които искали да убият праведния мъж.

Господ спасил живота му по един наистина чудотворен начин. Изпратил змия, която изляла своята отрова в съда с вино в пещерата.

Разбойниците пили от виното и се отровили.

Оказало се, че пещерата, в която се заселил, за да води благочестив и скромен живот, била пълна със съкровища, заграбвани от същите разбойници в продължение на години.

След като открил огромното имане, Свети Харитон раздал част от него на бедните, а с другата част основал манастир, който кръстил Фаре.

Пещерата, в която Свети Харитон се заселил, била превърната в църква. За кратко време се събрали много монаси. За да има ред и дисциплина, Свети Харитон написал правила за водене на монашески живот.

Минали години, Свети Харитон отново зажадувал за тишина и спокойствие. Той напуснал манастира и се заселил в друга пещера.

Минало известно време в усамотение, но част от монасите от предишния манастир отказвали да живеят без него и се заселили около пещерата.

Наложило се Свети Харитон да основе втори манастир.

Събрали се още повече монаси и се наложило да основе и трети манастир.

Ежедневно Свети Харитон беседвал с монасите за Господ, праведния живот и силата на вярата във Всевишния, която той лично изпитал на младини.

Свети Харитон остарял и усетил, че краят на земните му дни наближава.

Повикал игумените от трите манастира, за да им даде своите последни наставления. Обещал, че ще бъде със своите монаси, за да ги подкрепя духом до свършека на света.

Те го запитали къде да бъде погребан. За да няма спорове след неговата кончина, Свети Харитон избрал пещерата, в която първо се заселил преди да основе първия манастир.

Там издъхнал кротко на 28 септември през 350 година.

Свети Харитон е първият, който въвежда  монашеското пострижение в живота на монасите, което се практикува и до днес.

Имен ден празнуват Харитон, Хари, Харитонка, Тони.