На 19 август църквата почита свети мъченик Андрей Стратилат и с него 2593 мъченици, а също и Преп. Теофан Атонски Нови.

В царуването на жестокия гонител на християните император Максимиан имало в Сирия един храбър войник, на име Андрей. Той тайно вярвал в Христа и Му служел усърдно чрез молитва и честен, добродетелен живот, но не бил още кръстен. В цялата страна, а не само в своя полк, Андрей се славел със своята голяма храброст и сила. Всички го уважавали и обичали.

В онова време имало война с персите. Управителят на Сирия решил да даде на Андрей началството над войската, понеже знаел неговата храброст. Като го назначил стратилат (военачалник) и го пратил да воюва. Андрей имал малко войска, но умеел да внуши на всички подчинени любов и доверие към себе си. 

Подир известно време Андрей с войската си се върнал в отечеството, след като удържал бляскава победа над враговете. Управителят на Сирия не знаел, че Андрей вярва в Христа, но някои завистливци му донесли за това. Андрей безстрашно потвърдил показанията им.

Тогава управителят го повикал на съд. Пред съда стратилатът с висок глас изповядал вярата си и славел Христа Бога. Предали го на изтезания. Горили го на желязна скара, зачервена до жива жар. Мъчели също и повярвалите с него войници. Всички те мъжествено понасяли жестоките изтезания, като призовавали на помощ Христа. След това били затворени в тъмница. Управителят не се решавал без заповед на царя да накаже смъртно Андрей Стратилат, който бил бележит човек, затова писал на царя.

Максимиан знаел, че целият народ уважава Андрей, та се побоял да го накаже смъртно за вярата. Той заповядал да го освободят заедно с войниците му, но писал на управителя, да гледа да намери за него друга вина, за която би могъл да бъде той наказан със смърт. Св. Андрей и войниците, освободени от затвора, пожелали най-напред да приемат св. Кръщение. Те отишли в Киликийския град Tapс и там се удостоили да станат наистина християни, като били кръстени от Тарския епископ Петър.

В това време управителят на Сирия, търсейки в какво да обвини Андрей, известил в Tapс, че той уж тайно избягал с войниците си, като се разбунтувал против царя. Той поискал от началника на Киликийската област да го залови жив или мъртъв. Войници тръгнали да търсят християните, които в това време се намирали вече не в Tapс, а в планината Таврос (Армения) и там, в тесния проход между планините, ги настигнали.

Андрей с войниците чрез молитва се приготвили за смърт. Всички до един били избити. На същото това място се появил извор, чиято вода имала целебна сила. Телата на християните били погребани с чест от Тарския и Верийския епископи.