Денят на данъчна свобода в България през 2020 г. настъпва на 15 май, съобщиха от Института за пазарна икономика

Датата отчиташе 136-те дни, които биха били нужни на данъкоплатците да изработят рекордните 46,8 млрд. лв. приходи заложени в бюджета. За пръв път от години беше планиран и бюджет без дефицит, тоест официално не се предвиждаха дни за отработване за данъкоплатците.

„Днес, два дни след края на извънредното положение в страната, все пак отбелязваме Деня на данъчна свобода, макар и в много различна среда спрямо предходни години“, заявяват от ИПИ.

Наред със здравните и социалните работници в страната, другите герои от последните два месеца са данъкоплатците. Нормалното функциониране на всички публични сфери, както и извънредните икономически мерки на правителството, станаха възможни благодарение на това, че данъкоплатците продължиха да пълнят хазната.

Последната прогноза на Европейската комисия е за свиване на българската икономика със 7,2% през 2020 г. Ударът върху икономиката и увеличението на разходите в бюджета означават, че през 2020 г. ще има рекордно преразпределение през публичния сектор – консолидираните разходи се очаква да достигнат 42% от БВП. Дълги години преразпределението у нас се държи под 40% от БВП, което се доказа като здравословна горна граница за държавните разходи и държи юздите на фискалната политика. Тази по-силна роля на държавата може и да е обяснима с извънредната ситуация, но тя е и много опасна за данъкоплатците.

„Кризата с коронавируса не трябва да става повод за избутване на частния сектор и увеличаване ролята на държавата в икономиката. Напротив, точно сега е времето за повече свобода за предприемачите, които да извадят икономиката от тежката ситуация“, заявяват от ИПИ.

През последните дни за пръв път се заговори и за реални мерки за намаление на данъци – въвеждането на диференцирано ДДС за ресторанти и книги. Данъчната свобода обаче печели най-много от хоризонталните мерки, които са отворени за всички, а не само за отделни бизнеси или индивиди, смятат икономистите.

От ИПИ подчертават, че „евентуална втора вълна на вируса сериозно ще промени прогнозите за икономиката и ще увеличи значително бюджетния дефицит“.