Черешова задушница е днес, отслужват се панахиди за упокой на душите на починалите. 

Съботата преди Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Според вярванията вратите на рая се отварят днес и душите на мъртвите се прибират, след като са били на свобода след Велики Четвъртък.

На Черешова задушница, както на всяка друга Задушница, близките на починалите ходят на гробищата, за да почетат паметта им. Важно е да се знае, че на гроба се ходи от предния ден, преди Задушница, след което и в самата събота рано сутринта. Там опечалените палят свещи и кандила, след което преливат гроба с вино - символ на Христовата кръв.

Оставят се също свежи цветя и се носи коливо - варено жито, което е приготвено от предишния ден и което е символ на Възкресението. Разчупва се и хляб, който символизира тялото Христово.

Освен подавки, свещи и вино на Черешова задушница на гробищата се носят и орехови листа. Смята се, че този обичай е свързан с настъпващата на следващия ден Петдесетница, когато всички православни църкви и храмове се украсяват с шума от орехово дърво. 

Неговата символика не е случайна и носи дълбок смисъл. От древни времена се вярва, че орехът е посредник между двата свята - този на живите и този на мъртвите. Освен това на Черешова задушница, както на всяка друга Задушница, се слагат общи трапези като задължително първата глътка и хапка се оставят на земята, за да „хапнат“ и „пийнат“ и мъртвите. 

Старо поверие гласи, че ако прелети пеперуда, докато хората на общата трапеза се хранят, значи душата на мъртвия си е дошла за кратко на земята, за да навести близките си. 

Утре е петдесетият ден след Възкресението на Исус, църквата чества слизането на Светия Дух над апостолите и Дева Мария. 

На 26 май почитаме Св. мъченик Георги Софийски Най-нови. 

Той се е родил през 1505 г. в София от знатни родители-българи Иван и Мария. Те го възпитали като в ревност към християнската вяра и живот. 

Като 25-годишен младеж бил забелязан от турците заради необикновената му красота и добродетелност и те, както обикновено постъпвали в такива случаи, пожелали да го привлекат към мюсюлманската вяра. Многократно се опитвали и като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мюсюлманите чалма и го провъзгласили за мюсюлманин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал. 

Тогава озлобената тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни. 

Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на главната стъгда (площад) в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Изтощен от дотогавашните страдания, светията умрял в ръцете на палачите, преди да го обесят. Въпреки това, те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата. В момента на смъртта на светията в София били видени множество знамения. 

Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив - по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика, по които избивали малки благоуханни капчици течност като роса. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година (по други данни 1534 г.). Случилото се смутило турските власти и тялото било погребано до северната стена на олтарната част на старинен храм „Св. Георги Победоносец" - Ротонда. Погребението било извършено от тогавашния софийски митрополит Йеремия.