С това възпоминание честваме прославянето на Божията Майка на небето като Царица на ангелите и светците.

Тя е Царица, защото е майка на Царя – Христос.

В нейно лице ние почитаме щедростта на Божията любов, изпълнила Мария с всяко добро. Това възпоминание е установено от папа Пий XII през 1955 г.

Пресвета Дева Мария бе отнесена в небето. Но прекрасното й име блестеше по цялата земя независимо от това събитие и безсмъртната й слава се разнесе по всяко кътче на земята, още преди да бъде възвеличена на небесата.

Трябваше, прочее, от уважение към нейния Син, Дева Мария да царува първо на земята, и след това да получи и славата в небесата.

Бе справедливо нейната святост и величието й да нарастват там, горе, преминавайки от благодат към благодат и от блясък в блясък под действието на Светия Дух, така че да се достигне връхната точка, когато тя навлезе във вечното жилище.

Ето защо, когато беше тук, в тяло, тя предвкусваше началото на бъдещото царство, веднъж въздигащо се чак до Бога, друг път слизащо до братята чрез любовта.

Тя бе почитана от ангелите и превъзнасяна от човеците. Гавриил стоеше при нея заедно с ангелите и й оказваше почит заедно с апостолите, много щастлив от това, че на него, целомъдрения, е била поверена при кръста Дева Мария. 

Първите се радваха да видят в нейно лице Царицата, вторите – Госпожата, но и едните, и другите, я почитаха с благочестиво и набожно чувство.

Тя живееше във възвишения дворец на светостта, радваше се на най-голямо изобилие на Божието благоволение, и над вярващия и жаден народ правеше да слиза дъжд от благодати, тя, която по богатства на благодатта бе надминала всяко създание.

Даваше физическо здраве и духовно лекарство, имаше мощ да възкресява от смъртта телата и душите. Имало ли е някой, който да си тръгне от нея било болен, било тъжен, било лишен от небесните тайни?

Има ли някой, който да не се е прибрал в дома си радостен и доволен, след като е получил от Майката на Господа, Мария, онова, което е искал?

Мария бе невяста, богата с духовни украшения, майка на единствения Жених, извор на всяка сладост, наслада от духовните градини и извор на живи и животворящи води, които слизаха от Божия Ливан, от планината Сион, при всички чужди народи, разпръснати насам и натам. Тя правеше да потекат реки от мир и благодат.

Ето защо, докато Девицата на девиците биваше отнасяна в небето от Бога и от Неговия Син, Царя на царете, сред възклицанията на ангелите, ликуването на архангелите и празничните възгласи в небето, се изпълни пророчеството на асалмиста, който казва за Господа: „Застана Царица на тебе отдясно, в златотъкана дреха, в бродирани и везани одежди“ ( Пс. 44, 10 vulg.).