Днес православната църква отбелязва Свети четиридесет мъченици Севастийски. Житие на свети четиридесет мъченици, пострадали в Севастия.

Император Линикий издал строги укази против християните. В един полк в арменския гр. Севастия (в Мала Азия, на границата с Кападокия), се намирали тогава четиридесет войници, които изповядвали християнската вяра. Те се отличавали с неустрашимата си храброст в битките и ревностно изпълнение на своите задължения и затова били обичани и уважавани от всички.

Стигнала до Севастия повеля да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове. Тогава Агриколай, воеводата на града, повикал при себе си тия войници и им съобщил царската повеля. Те единодушно отказали да се поклонят на боговете. Войводата ги заплашил с мъчения и смърт, ако упорстват в своето решение, и им обещал почести и богати дарове, ако се отрекат от Христа. Но заплахите и обещанията останали безсилни и войниците били отведени в тъмницата до другия ден.

Агриколай се надявал, че те като размислят, ще променят своето намерение; но те в молитва почерпили нови сили. Чудесното видение, в което Господ им обещал помощ и спасение, още повече закрепило тяхната вяра.

На другия ден те пак обявили на войводата, че по-скоро ще умрат, отколкото да се отрекат от истинския Бог. За да ги склони, Агриколай употребявал ту заплахи, ту ласкави думи и обещания.

- В цялата войска на нашия цар – казал им той – няма подобни на вас по неустрашимост, красота и войнишка доблест. Аз ви уважавам и обичам повече от всички други войници. Не променяйте любовта ми на образа!

- Ние желаем Божията любов – отговорил един от войниците. Дълго ги увещавал войводата и най-после, като видял тяхната непреклонност, заповядал пак да ги отведат в тъмницата, защото Агриколай нямал още от царя разрешение да ги накаже със смърт. След една седмица пристигнал царският пратеник Лисий, за да съди войниците. Той ги повикал при себе си.

Когато войниците дошли в съда, Лисий казал на Агриколай: "Вероятно, тия люде биха желали да получат по-големи почести?" След това, като се обърнал към тях, казал: "Сами изберете участта: ако се поклоните на боговете, ще получите високи чинове и богати дарове. Ако ли упорствате в заблужденията си, ще бъдете лишени от военно звание и предадени на мъчения."

- Не само военното звание, но и живота ни вземете – отговорил Кандид, - защото за нас по-драгоценно и по-почтено от всичко е името на Христа, нашия Бог.

Тогава Лисий заповядал да ги бият по устата с камъни. След това отново ги завели в тъмницата. Цяла нощ те прекарали в молитва и пеене на псалми и чули от небето думите: "Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. Дерзайте и не бойте се от кратковременни мъки!" (вж. Йоан. 11:25-26).

Доведени на другия ден при Лисий, те на всички негови увещания и заплахи отговорили: "Прави с нас каквото искаш! Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите!"

Това станало през месец март. Времето било студено и духал силен вятър. Лисий заповядал да поставят мъчениците през нощта в езерото, което се намирало близо до града. Пазели ги войници и тъмничният стражар. В същото време мъчителят заповядал – недалеч от тях, край езерото, да затоплят баня, та замръзналите от студа да се подмамят и да прибягнат в банята. Лисий се надявал, че войниците–християни не ще издържат това ново мъчение, защото през нощта било много студено и цялото езеро било сковано от лед. Един от тях наистина не устоял докрай; той излязъл от езерото и се затичал към топлата баня, но на прага й паднал мъртъв. А другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми.

Посред нощ изведнъж ги осияла чудна светлина. Тъмничният стражар видял светлината, която озарявала светите мъченици. Той видял и светли венци, които се спускали над главите на всекиго от тях. Внезапно съзнанието за истината проникнало в неговата душа. Той си снел дрехата и като извикал: "И аз съм християнин!" – влязъл в езерото и застанал при мъчениците. "Господи Боже – казал той, - вярвам в Тебе! Приеми и мене в числото на Твоите раби и удостой ме да страдам за Твоето свято име!" Така се попълнило пак числото 40 на светите изповедници Христови.

На другия ден Лисий като узнал, че войниците са още живи, предал ги на нови изтезания и най-после ги наказал със смърт: с чукове им строшили колената. В страшни мъки войниците–християни предали Богу душите си. Тъмничният стражар споделил тяхната участ. Майката на едного от мъчениците присъствала при техните страдания и през всичкото време молила Бога синът й да не изпадне в малодушие, но с твърдост да приеме смъртта за Иисуса Христа. Мъчениците отишли радостно на смърт, като пеели: "Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята".

Лисий заповядал да изгорят телата на светите мъченици, за да не могат християните да ги почетат с погребение. Натоварили телата на коли, за да ги закарат вън от града и да ги изгорят на клада. Понеже най-младият от тях, Мелитон, още дишал, войниците го оставили. Тогава майка му го взела на рамо и го натоварила на последната кола, за да не изостане от своята славна дружина. Била направена клада от сухи дърва и клони и турили върху нея телата. Когато кладата изгоряла, намерили само костите на светите мъченици и ги хвърлили в реката. Това станало около 320 година.

След три дни светите 40 мъченици се явили на севастийския епископ Петър и му казали да прибере костите им. Той заедно с християните от града нощем отишъл на реката и при чудното сияние, което озарило мястото, където лежали костите на светите мъченици, ги събрал и извадил от реката.

Подвигът на севастийските войници–мъченици скоро след смъртта им станал предмет на благоговейна почит всред християните. Св. Ефрем Сирин разказва, че когато посетил Св. Василий Велики в Кесария, двамата дълго беседвали за подвига и твърдата вяра на светите мъченици. В 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.

Светата православна църква особено почита паметта на светите 40 севастийски мъченици.

Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил построен манастир "Свети четиридесет мъченици", който и сега съществува.

Страдание на свети Четиридесет мъченици в Севастия

При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните и всички верни били принуждавани да принасят жертви на идолите. В арменския град Севастия началник на войската тогава бил Агриколай, човек със свиреп нрав и ревностен поборник на идолослужението. Тъй като по това време в редовете на императорските полкове вече имало немалко християни, била издадена заповед и те да принасят жертви на бесовете. В полка на воеводата Агриколай имало четиридесет войници от Кападокийската област, които съставяли особено почетна дружина, благочестиво вярваща в Христа Бога и отличаваща се с непоколебимо мъжество, винаги непобедима във военните дела; сред тях били Кирион, Кандид и Домн - познаващи и Божественото писание. Когато Агриколай научил, че воините от тази дружина са християни, решил да ги принуди към идолопоклонство. Той ги повикал при себе си и се обърнал към тях с такива думи:

- Както в сраженията с неприятелите винаги сте били единни помежду си и сте проявявали храброст, така и сега със същото единомислие промиете подчинение на царския указ - доброволно принесете жертва на боговете, за да не бъдете подложени на мъчения.

На това светците с дръзновение отговорили:

- Ако ние, сражавайки се мъжествено за земния цар, винаги сме били победи тели, както ти, окаяни, сам свидетелстваш, то колко повече, подвизавайки се за безсмъртния Цар, ще преодолеем твоята злоба и ще победим твоето лукавство.

Агриколай качал:

- Предстои ви едно от двете - или да принесете жертва на боговете и да се удостоите с още по-големи почести, или, в случай че не се покорите, да се лишите от воинското звание и да се изложите на безчестие; размислете за това и изберете каквото намерите за добре.

- За това, какво е полезно за нас - казали войниците, - се грижи Господ.

- Не разсъждавайте много - заповядал воеводата - и оставете своите лъжливи слова, а утре сутринта бъдете готови да принесете жертва на боговете.

И като изрекъл това, Агриколай заповядал да ги затворят в тъмница.

Пребивавайки в тъмницата, светите воини денем и нощем прекарвали в молитва и пеене на псалми и слушане на наставленията на Кирион.

След като минали седем дни, през които светите воини били задържани в тъмница, в тази страна пристигнал княз Лисий, и след пристигането си в Севастия веднага обърнал внимание на доблестните воини: на другия ден, като се явил в съдилището заедно с воеводата Агриколай, заповядал да доведат светите четиридесет воини за изтезания. По пътя към това неправедно съдилище блаженият Кирион увещавал своите съдружници така:

- Няма да се убоим, братя! - нима Бог не ни е помагал в сраженията, когато Го призовавахме и побеждавахме враговете си! Спомнете си: как веднъж ни се случи да участваме в голяма битка, когато всички наши полкове се обърнаха в бягство и сред враговете останахме само ние - четиридесетте, тогава със сълзи се помолихме на Бога и с Негова помощ едни убихме, други прогонихме ранени, и при толкова много противници, и при цялата жестокост на сражението нито един от нас не беше ранен. Сега срещу нас са се опълчили трима врагове - сатаната, Лисий и Агриколай, и по-добре е да се каже: един враг се опълчва на борба против нас - невидимият враг, и нима той ще победи нашата четиридесетчислена дружина? Да не бъде това!... Ние трябва и сега да постъпим така, както сме постъпвали винаги: да се обърнем с топла молитва към Бога и Той ще ни помогне, и няма да ни причинят вреда нито веригите, нито мъките. Винаги сме имали правило, влизайки в сражение да пеем псалома: "Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди. Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми". И сега, братя, ще направим същото и Бог ще ни чуе и ще ни помогне.

Светите воини пели този псалом през целия път от тъмницата до мястото на съдилището. И народът от целия град се събрал да гледа.

Четиридесетчислената дружина застанала на съд пред Лисий и Агриколай.

Като погледнал към светите воини, княз Лисий казал:

- Вие ще получите от мен и почести, и дарове повече от другите, само се покорете на царската заповед - принесете жертви на боговете. Предоставя ви се свободно да изберете едно от двете: или да се поклоните на боговете и да се удостоите с големи награди и почести, или, в случай че откажете да изпълните това, на часа ще се лишите от воинско звание и ще бъдете подложени на мъчения.

На това Кандид отговорил:

- Вземи от нас не само воинското звание, но и самите ни тела, защото за нас няма нищо по-скъпо и нищо по-почетно от Христа, нашия Бог.

Тогава надменният княз заповядал да бият светците с камъни по устата. Слугите започнали да хвърлят камъни, но когато ги хвърляли, нанасяли удари не на светците, а взаимно едни на други. Като видели това, светите мъченици още повече се укрепили в дръзновението си в Господа. Раздразнен, княз Лисий сам взел един камък и го хвърлил по един от светците, но камъкът ударил Агриколай по лицето и му разбил устата.

И княз Лисий заповядал отново да отведат светите воини в тъмница, за да помислят за това, как да постъпят с тях.

На другия ден светите воини отново били доведени при нечестивия съдия и без да се колебаят, обявили: - Правете с нас каквото искате, ние сме християни и не сме съгласни да се поклоним на идолите.

Мъчителите заповядали да вържат четиридесетте свети воини и да ги повлекат към пълноводното езеро, което се намирало близо до град Севастия. Тогава било зима и духал леден вятър при силен студ; наближавала вечерта. Светите воини били изправени голи в езерото за цяла нощ, наоколо била поставена стража, която да ги наблюдава, начело с началника на тъмницата. За съблазън на светите воини близо до езерото била устроена топла баня, привличаща към себе си осъдените да търпят лютия студ и обещаваща бърза помощ на този от четиридесетчислената дружина, който, изнемогвайки от студа, би се склонил към идолослужение и би пожелал да избяга от водата и да се стопли. В първия час на нощта, когато студът станал нетърпим и телата на светците замръзвали, един от четиридесетте не устоял в подвига и като се отделил от лика на светиите, побягнал към банята; но едва стъпил на прага й, едва усетил топлината, и се разтопил и паднал като мъртъв.

В третия час на нощта светите мъченици били озарени от светлина като от лятно слънце по време на жътва, която разсяла студа, разтопила леда и стоплила водата. Междувременно войниците, на които било поръчано да пазят светците, били обзети от сън; само стражът на тъмницата не спял. Той, като чул, че войниците се молят на Бога, размишлявал: какво значи това, че прибегналият към банята на часа се разтопи като восък от топлината, а другите при толкова голям студ остават живи и невредими. Поразен от светлината, озарила светите мъченици, и желаейки да види откъде идва тази чудна светлина, той погледнал нагоре и видял пресветли венци, тридесет и девет на брой, които слезли върху главите на светците; размишлявайки за това, защо липсва четиридесетият венец, според броя на предадените на страдание четиридесет души, той разбрал, че избягалият в банята е отхвърлен от лика на светиите и затова липсва четиридесетият венец. Той веднага събудил спящите войници, хвърлил от себе си дрехите и гол, пред очите на всички се затичал към езерото, възклицавайки: и аз съм християнин! Като се присъединил към сонма на светите мъченици, той извикал към Бога:

- Господи Боже! И аз вярвам в Тебе, в Когото вярват и те; причисли ме към тях и ме удостой да пострадам с тези Твои раби; за да бъда и аз, след като премина подвига на изпитанието, достоен за Тебе! - и така числото на светите четиридесет мъченици отново се запълнило; мястото на отпадналия заел тъмничният страж, който станал свят завършек на четвъртата десетица. Името му било Аглай.

Настъпило утрото; нечестивите мъчители дошли при езерото и като видели светите мъченици стоящи във водата, живи и непострадали от зимния студ, се удивили, но приписали това дивно явление на вълшебната хитрост на страдалците. Те още повече се удивили, когато видели сред мъчениците да стои тъмничният страж. Мъчителите разпитали войниците, които били поставени да ги пазят: защо и как е станало това - а войниците отговорили:

- През нощта ние заспахме непробудно, а той - тъмничният страж - цяла нощ не спа и изведнъж ни събуди; тогава видяхме голяма светлина, озарила стоящите във водата, а този бързо свали дрехите си, хвърли ги и стремително влезе във водата и се присъедини към тях, гръмко заявявайки: "И аз съм християнин!"

Тогава сърцата на мъчителите пламнали от ярост; като заповядали да извлекат на брега вързаните светци и да ги поведат към мястото за мъчения в града, съдиите отсъдили да подложат светите мъченици на ново изтезание - да строшат нозете им с чукове.

Когато се изпълнявало това безчовечно изтезание над светците, благочестивата майка на един от най-младите сред тях, Мелитон, като се приближила към мястото на мъченията и стоейки близо до страдалците, ги насърчавала с думи към доблестно изпълнение на подвига; като повече от всичко се опасявала да не се изплаши младият й син и да не изнемогне в мъченията, тя го гледала с любов и протягала ръце към него, ободрявала го и го утешавала, казвайки:

- Сине мой, пресладки! Потърпи още малко и ще бъдеш съвършен; не бой се, чедо, ето, Христос стои пред тебе и ти помага!

Светите мъченици, претърпявайки като презрени злодеи страшните мъки от счупването на костите и не отслабвайки в ревността, в предсмъртните си минути с духовна радост викали:

"Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята."

И като произнесли амин, всички те предали душите си на Бога, и само един от тях, Мелитон, утешаван от майка си, едва дишал. След това мъчителите заповядали на слугите си да сложат телата на починалите светци в колесници, като оставят само младия Мелитон с надежда, че ще бъде жив. Но благочестивата майка, виждайки само своя син оставен на мястото на мъчението, като отхвърлила присъщата й женска слабост и се въодушевила с мъжество, взела сина си на раменете си и без страх последвала колесниците, на които като снопове зряла пшеница били возени телата на светите мъченици. Когато мъченикът, носен от майка си, издъхнал, радвайки се в Господа, тялото било положено от майчините ръце в колесницата при телата на неговите сподвижници. Когато телата на светите мъченици били докарани на мястото за изгаряне близо до реката, войниците, по разпореждане на нечестивите съдии, събрали много дърва и съчки и приготвили твърде голям огън и като сложили на него телата на светците, го запалили. Огънят изгорял, останали само костите на мъчениците.

И останките от светите мощи били хвърлени в реката, за да бъде напълно погубена паметта на доблестните страстотерпци. Но Господ, Който "пази всички кости на Своите угодници", не допуснал нито една частица от тях да се изгуби във водата, но всички те се запазили в цялост. След като минали три дни, светите мъченици се явили на епископа на град Севастия, блажения Петър, и му казали:

- Ела през нощта и ни изнеси от реката.

Блаженият епископ поканил благоговейните мъже от своя клир и в тъмната нощ тръгнал с тях към брега на реката. И ето, пред погледа им се открило дивно зрелище: костите на светците сияели във водата като звезди, светли били и тези места в реката, където лежали и най-малките частици от тях. Като събрал до една всички кости на светците, епископът ги положил на честно място. Така пострадалите за Христа и увенчани от Него сияят като светила в света: те вярвали в Бога, изповядвали Христа, не се противопоставяли на Светия Дух и се прославили от светата Животворяща Троица, оставяйки спомен за своя подвиг за назидание в спасението на всички вярващи в Отца и Сина и Светия Дух.

Имената на светите четиридесет мъченици са: Кирион (Кирии), Кандид, Домн, Исихий, Ираклий, Смарагд, Евно-ик (Евник), Валент (Уал), Вивиан, Клавдий, Приск, Теодул, Евтихий, Йоан, Ксантий, Илиан, Сисиний, Агий, Аетий, фла-вий, Акакий, Екдикий (Екдит), Лисимах, Александър, Илий, Горгоний, Теофил, Домитиан, Гай, Леонтий, Атанасий, Кирил, Сакердон, Николай, Валерий, филоктимон, Севериан, Худион, Мелитон и Аглай.

Светите четиридесет мъченици били измъчвани от двадесет и шестия ден на месец февруари, а предали душите си на Господа в деветия ден на месец март, когато над империята все още властвал езичникът Ликиний, но по-добре да се каже - вече царствал нашият Господ Иисус Христос. На Него слава, чест и поклонение с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

Похвално слово за свети Четиридесет Мъченици от Св. Климент Охридски

Размишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от когото явно слиза отгоре всяко добро даяние и всеки дар, както е казал и преблаженият Павел: “Ти си Христос — божия сила и мъдрост”. И с тая сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа.

Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното слънце — Христос. Озарявани от неговата светлина и украсени с велика красота, те разцъфнаха с особена вяра като благоуханни лилии, напоявани изобилно с росата на Пресветия Дух. Като се украсиха с добри дела, те станаха възлюбени на своя Господ, защото по чистота и любов те се превъзхождаха един друг. Те светеха като светилници с духовно сияние: едни — с пост и въздържание, други — с благоверие и гостоприемство; едни — с коленопреклонна молитва и чистосърдечност, а други — със смирение и сърдечна кротост; едни — с бодърствуване и искрена любов, а други — с обич и милосърдие към бедните. Наистина силата на Пресветия Дух беше у тях, която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата ги защити от всяка беда.

И тъй, те бяха по вид и красота като еднородни. Сплетени чрез вярата и любовта като златна огърлица, те бяха свързани един с друг чрез единомислие. Оставяйки суетния начин на живот, те ревностно желаеха да застанат пред неизказаната божия слава чрез добър подвиг и искрена любов. Те се подканяха един друг да бързат към пресветия път на подвиг. Вместо с броня се облякоха с вярата, и вместо с щит се въоръжиха с кръста и се явяваха в битките като мълнии — яздейки срещу хиляди и десетки хиляди и биваха прославяни с победа. Те водеха двойна война — с видими и невидими врагове.

Дяволът, който не можеше да гледа красотата и вярата им, а също и чистия им живот, повдигна борба срещу тях, като влезе в зломислещия съсъд Ликиний, който беше самовластник в това време. Той повдигна гонение против християните. Искайки с измама да улови благоверните мъченици, Ликиний принуждаваше всички да се поклонят на идолите. Но нали древният пророк провъзгласи и каза: “Господ няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието. Господи, прави добро на добрите и на праведните по сърце!”. С тая светлост се озариха те, като се подвизаваха бляскаво и дивно в мъченичеството, презирайки обикновената наслада от веселието. Като се ободряваха радостно един друг, те казваха помежду си: “Братя, нека не се страхуваме от тая кратковременна мъка, която бързо като сянка преминава, но въвежда във вечните жилища. Затова да застанем, братя, здраво въоръжени срещу противника-враг, за да бъдем обкичени с победни венци от Христа Бога! Понеже заради земния живот и заради смъртния цар не щадяхме себе си в битките, но, попаднали и в много беди, защитени чрез силата на Бога, излязохме победители, то — ако се постараем да го последваме, вземайки върху себе си доброволните му страдания, надяваме се, че той ще бъде с нас, както той е и обещал: “Когато ви заведат в събрания, и при власти, и в тъмници, и пред царе и князе, и пред мъчители заради моето име, не се грижете какво да кажете или какво да отговорите, понеже аз ще ви дам думи и мъдрост, на която не ще могат да противостоят или да противоречат всички ваши противници. И не се бойте от тия, които убиват тялото, а не могат да сторят никакво зло на душата; но се бойте от оня; който след убиването има власт да хвърли в геената”.

С тия думи те се поучиха и се подкрепяха един друг, и стъпкаха мощно дяволското коварство. Те понесоха с радост всякакви мъки, като си казваха апостолското слово: “Бог не е несправедлив, братя, та да забрави вашия труд”.

Когато те стояха през нощта, при мраз, всред блатото, край град Севастия, ето един от тях, като се отметна, прибягна в банята (устроена край платото) и, докосвайки се до топлината, той се разтопи като лед и погина. И внезапно от небето ги огря неизказана светлина и студът се превърна от нея в топлина. И слязоха от небесата върху главите им венци — четиридесет на брой. Само един венец остана, нямайки къде да се спре.

Пазачът, като видя това чудо, съблече дрехите си, скочи при мъчениците и с висок глас извика: “Вярвам в Божия Син Иисус Христос, в когото и тези свети мъченици вярват; дано Той ме удостои със същата слава, за да завърша заедно с тях мъченически подвиг!” И веднага върху главата му се спусна и застана венецът на неизказаната слава. Ето такава е божията милост, както сам Господ каза: “Последните ще бъдат първи, а първите — последни”.

Затова как да възхвалим пресветлата дружина, от която отпадна тоя окаяник, както Иуда някога отпадна от богоизбраната дружина и както дяволът отпадна от ангелския състав и от светлината и стана началник на тъмнината и си заслужи вечна мъка. Неговата завист погълна и тоя окаяник. Но все пак дяволът бе стъпкан от непобедимите и от този пазач, когото пребожествената, възраждаща за нов живот къпалня възроди.

Църквата ги отхрани с духовна храна, увенча ги с най-светлозарни венци; направи ги съобщници на ангелите и ги показа на цялата вселена като светлозарни светилници. С чудесата си те сияят повече от слънцето. За тях възвести в древност пророкът, казвайки: “Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се претапя сребро; постави човеци над главите ни. Преминахме през огън и вода и ти ни изведе на свобода”. Този вечен мир като желаеха, те оставиха красотата на живота, къщи, богатство, бащи, майки, сестри и братя, жена, деца, та дори и живота си презряха, според господнята заповед. Затова Господ е проявил чудно цялото си благоволение към тях. Наистина те бяха съдове за добра употреба, избрани за служба на единствения владетел и наш спасител Иисус Христос. Нищо не можа да отдели от тях Христовата любов: ни огън, ни вода, нито някакво друго страдание.

Заради това днес празнуваме с почит тяхната памет и като им отдаваме дължимата възхвала, казваме: “Радвай се ти, всечестна и предивна дружина от пресветлото войнство!”

Те станаха подобни на безплътните сили и ги надминаха; защото ония, бидейки безплътни, стоят на своето място и се наслаждават на неизказаната красота. А мъчениците, като преплуваха многоразвълнуваното житейско море, осветиха чрез своята кръв целия свят. С духовни крила те литнаха нагоре и стоят пред неизказаната божия слава. Те обилно дават изцеление на болните, прогонват бесовете, облекчават страданията, осветляват църквите, опазват мира, насочват човеците към добри подвизи, прогонват демоните и бързо унищожават тяхното коварство, двояко обогатяват бедните — душевно и телесно — унищожават ересите. Като сияят с най-светли зари, те станаха велики поборници — мъченици за вярата.

И тъй коя уста или кой език ще смогне да възхвали тези небесни светилници, които се явиха по-светли от слънцето? С пречистите си мощи като със звезди те осветлиха целия свят. Те сгряха дневния мраз, възпламенени от Светия Дух. И огнени пламъци угасиха те, както някога богопреданите юноши във Вавилон. Със златозарните си кости те осветлиха речните струи, украсиха всички църкви с благоуханните си мощи, възрадваха света с неизказаните си чудеса, прогониха измамата, а насадиха истината, дявола стъпкаха, Христа възрадваха! Затова и десницата на Вседържителя ги обкичи с пресветли венци и ги озари с лъчите на неизказаната светлина, удостои ги дивно и с честта да стоят пред Бога, с богоизтъкана одежда ги облече, със силата на Светия Дух ги изпълни и ги направи равни на безплътните сили. Затова и дивен е Бог между своите светци, като прославя винаги ония, които го прославят, и ги удостоява по чуден начин с неизказани чудеса. Аз желая да разкажа едно от техните многобройни чудеса, а именно, как чеда слушат своята благородна майка.

Когато тези преблажени мъченици предадоха светите си души в ръцете на Господа, един от тях още дишаше. Майка му, като видя, че той е оставен жив, отхвърли от себе си женската немощ, възприе мъжко дръзновение, взе на раменете си своя възлюбен син и вървейки след (колите, натоварени с телата на мъчениците), говореше му: “Подвизавай се, страдалче за Христа, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, и моята душа да се зарадва заради тебе! Не отпадай, както Иуда някога отпадна от апостолите, нито както сега отпадна един от вас, но възложи на Бога цялата си надежда и духа си, и той ще те подкрепи; защото, ето Христос стои пред тебе, брате, за да приеме душата ти и очаква твоето пристигане.” Докато тя говореше това, синът й, носен от нея, предаде душата си в ръцете на Господа. Тя го отнесе, сложи го при светците и каза: “Почивай, чедо, заедно със светата си дружина и помени ме заедно с тях в светите ваши молитви, за да постигна вашия мъченически подвиг.” После тя се върна с радост, като прославяте Бога. Чухте ли, братя, за любовта и дръзновението на христолюбивата майка? Как тя не се побоя нито от царя, нито от мъчителя, нито от меча, нито от огъня, а само от животодателя Бога.

Затова и ние, като отхвърлим от себе си всякакъв страх от човеци, нека направим място у себе си за страх от Бога. Дано той просвети нашите души и сърца! Нека пребиваваме винаги в пост, в чистота и в искрена обич, в кротост и послушание, като се въздържаме от всяко зло. Нека се украсим и с добри дела, както тези пресветли мъченици, като прославяме Пресветата Троица, единосъщна в три лица — Отец, и Син, и Свети Дух — сега и всякога, и во веки. Амин!

Повод да почерпят имат всички, които носят уникалните имена Вивиан и Вивиана.