"В устата си усещам вкуса на някакъв лютиво-кисел сос, защото отново, още по-категорично от преди, МК обявява - пари ще има за тези, които имат пари. Или, да цитирам римския сенатор от известния филм - бедните да го духат".

Това написа във Фейсбук директорът на Държавна опера - Русе Найден Тодоров в мнението си, озаглавено "За поредната реформа на Реформата"*, в което обяснява положението на културата в България.

Публикуваме мнението на диригента без редакторска намеса:

Помня, преди 5 години как колегите от Министерството на Културата ни предлагаха 4-5 варианта за промени, а ние се избихме да дискутираме как е най-правилно, на-справедливо, най-добре. Накрая ни блъснаха в стената със съвсем различен модел.

Сега се случи нещо подобно, само аз вече гледам някак отстрани, отдавна осъзнал, че мнението ми е само дотолкова важно, колкото да се извършат изчисления какво не е наред, ако аз взема да спра да недоволствам.

Всеки, който не е разбрал, че това е вид съкращение на средства, ще го разбере до месец-два.
И проблемът не е, че онези от Министерството са идиоти, които се чудят как да ни убият. Не, проблемът е, че те нямат пари.

Затова от няколко месеца говорех на колегите - не гледайте към МК, когато искате корекции, гледайте към МФ... Не ме разбраха. Но пък получиха корекция. Всички я получихме.

Както и да е, сътресения ще има, някои ще се справят по-добре, други - не.
В устата си усещам вкуса на някакъв лютиво-кисел сос, защото отново, още по-категорично от преди, МК обявява - пари ще има за тези, които имат пари.

Или, да цитирам римския сенатор от известния филм - бедните да го духат.

В случая, освен всичко друго, това е удар по по-бедните региони (алооо, някой чете ли Конституцията?), тъй като изравнява изискванията вече не към публиката, а към финансите за всички извънстолични театри.
Като казах театри - те отново са по-добре. Защото отново застанаха заедно. А ние - отново - не.

Няма да коментирам, защото не ми се полага. А и защото няма значение. Но ще кажа едно - един сектор, в който през няколко години се правят реформи и в който по средата на финансовата година могат да се променят рязко правилата на играта... той не може да оцелее дългосрочно. Още по-малко може да се развива. "Просперитет" става дума от забравеното минало. И на хората им се вкарва някак потайно в главите абсурдната мисъл - преди (онова "преди", нали се сещате) беше по-добре.

Е, на печелившите - честито. Останалите нека се наведем и продължим напред към светлото бъдеще. Казват - наистина е светло - след последния удар на сърцето се появявала ярка светлина. Близо сме, скоро ще разберем дали е така.

А на Министерството на Финансите пожелавам още по-прекрасни отчети с излишъци. Макар че, както разбрахме, излишните сме ние.