Само в рамките на месец, 200 хиляди българи внезапно се озоваха без задължителна автомобилна застраховка заради банкрута на кипърската застрахователна компания „Олимпик“, търговският регистър изчезна за дни наред, а смъртоносна катастрофа доведе до уволнение на трима министри.

Затова правителството на премиера Бойко Борисов не може да си позволи още лоши новини. И все пак, краят на август донесе нови и дори по-обезпокоителни вести, чиито последици може да затъмнят всички кризи, с които София се опитва да се пребори – размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) стремглаво намалява.

През последното десетилетие инвестициите на чуждестранните компании намаляха десет пъти, сривайки се до само 1,13 милиарда щатски долара. Като дял от БВП, от 28% те стигнаха до нищожните 2%. Български индустриалци коментират с горчивина, че в момента в страната се получават повече пари от преводи от българи, живеещи в чужбина, отколкото от чуждестранни компании с бизнес в България.

Живот без ПЧИ?

София просто не може да си позволи срив на ПЧИ. Повече от десетилетие след присъединяването на България към Европейския съюз, тя е страната членка с най-нисък БВП на глава от населението. Почти всеки четвърти българин живее в бедност, а изтичането на мозъци доведе до топене на населението, чиито темпове са най-бързите в света. Премиерът Бойко Борисов е участвал в много политически битки и през последното десетилетие държи властта с желязна ръка, но ако не може да убеди чуждестранните фирми да се върнат, той рискува да остави икономическа и политическа разруха като свое наследство.

Основната причина, която плаши и държи настрана чуждестранните инвеститори е културата на все още съществуващата корупция, 30 години след срива на съветската империя. Разпадането на СССР остави вакуум в България, който беше алчно запълнен от бивши съветски тайни агенти и престъпни мутри (момчета с дебели вратове). Присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) трябваше да изкорени този проблем, но вместо това той сякаш се влоши – през 2007 г., същата година, в която България се присъедини към ЕС, ПЧИ започнаха да падат главоломно.

Европейските чиновници обещаха на България около 80 милиарда евро за да и помогнат да изпълни редица показатели свързани с корупцията и злоупотребите, но тази кампания се оказа безплодна. В доклад от ноември миналата година, ЕС призна, че нито един от критериите не е изпълнен. Механизмът за сътрудничество и проверка, предполагаема временна мярка, наложена в началото на членството на България в ЕС с цел намаляване на дефицита на прозрачност спрямо останалата част на Съюза, остава в сила.

Вместо това изглежда, че основният проблем са Борисов и режимът му. Премиерът е обвиняван в поддържане на връзки с бившия съветски елит и в отказ да вкара престъпниците в затвора. Най-строгите му критици дори твърдят, че България на Борисов е „автокрация, в която публичните ресурси и институции се използват, за да обслужват личните интереси на управляващите“, а тези, които отказват да се поддадат на подобни практики са преследвани от прокуратурата с измислени обвинения. При управлението на Бойко Борисов България се сдоби с репутацията на най-корумпираната страна в Европа, която губи приблизително 22% годишно от своя БВП заради корупция.

Освен мрежите на „добрите стари момчета“, чрез които българското правителство предоставя благоприятни условия на определени компании срещу рушвети, чуждестранните компании трябва да се борят и със система от две нива, което означава, че западните фирми са изправени пред произволни и неоправдани пречки.

България, отдавна смятана за „енергиен център на Балканите“, в момента се бори да запази плодотворни отношения с инвеститорите в енергийния сектор. Когато правителството отвори пазара на страната за западните капитали и приватизира електроразпределителните дружества, наблюдателите изтълкуваха това като готовност за намаляване на руското влияние в енергийния сектор. Две десетилетия по-късно, енергийният сектор в България все още силно предпочита Русия, като същевременно затруднява живота на западните инвеститори: и трите електроразпределителни дружества трябваше да инициират арбитражни производства срещу България, а тя сериозно се опитва да прекрати и споразуменията си за покупка на електроенергия с чуждестранните енергийни компании AES и ContourGlobal, които генерират около една пета от електричеството в България, като същевременно се опитва да съживи спорната АЕЦ „Белене“, която използва руска технология.

Решението на чешката компания ЧЕЗ да продаде българския си бизнес на напълно неизвестна местна компания е ясен знак, че големите международни енергийни играчи вече нямат доверие в България като инвестиционна дестинация. България защитава енергийната си политика, като твърди, че трябва да либерализира пазара си, но подкопава този аргумент с неуспеха си да преустанови монопола на базираната в Москва Лукойл. Борисов може би вярва, че благоприятното отношение към руско предприятие ще възстанови връзките с Кремъл, ключова цел на неговото управление. Но това вече отблъсна редица западни енергийни компании, които се чудят дали те не са следващите, които ще бъдат набелязани.

Изборът на София

Дори България да успее осигури на чуждестранните си инвеститори равни условия, много от тях биха били притеснени от извънредно ненадеждната съдебна система на страната. Тя е обсадена от многобройни проблеми – от прекомерната централизация на прокуратурата до независимостта на съдебната система, която позволява на съдиите лесно забогатяване чрез участие в корупционни схеми, без страх от санкции. Търговските камари в България отдавна призовават правителството да затегне системата, но досега то остава глухо за подобни молби. Неотдавнашно проучване на Евробарометър установи, че от всички стани членки на ЕС, българите имат най-отрицателното мнение за съдебната система на страната си.

Като се имат предвид тези зеещи пробойни в съдебната структура, едва ли е изненадващо, че само шепа случаи на корупция достигат до съда. Според статистика, цитирана от Центъра за изследване на демокрацията, през 2015 г. в България са приключени само 72 съдебни дела, въпреки че се смята, че повече от 1,3 милиона пълнолетни българи са участвали в корупционна сделка. Освен това българската съдебна система не гарантира частната собственост. Обезпокоените чуждестранни фирми отдавна уреждат българските си съдебни спорове в Лондон, а не на местно равнище. В момента вече изглежда, че са решили да се отърват от проблема изцяло като напуснат българския пазар.

По-рано тази година Борисов доста арогантно попита критиците си защо „ако има толкова много корупция, хората продължават да ни избират?“ Обаче в момента изглежда, че вече не е в състояние да удържи вълната – на чуждестранните фирми им писна, и ако той не успее си подреди къщата, лятото на неговия срам може да прерастне в години на позор.

Статията е публикувана в онлайн изданието Дипломатик Къриър (Diplomatic Courier) на 27 септ. 2018 . В същия ден премиерът Бойко Борисов говори от трибуната на ООН и имаше среща с държавния секретар на САЩ Майк Помпейо. Авторът Каролин Холмънд е журналист от Ню Йорк, специалист по европейски въпроси, трансатлантически връзки и правителствени теми.

Превод за Биволъ: Мария Гинева