Тези дни настана истинско стълпотворение от кандидати за участие в инициативните комитети на кандидат-президентите на България!

Гледаш и не вярваш на ...ушите си.

Куцо, кьораво и сакато публично протръбява във фейса, кой с приглушен глас, кой с ругатни и обиди, кой директно с псувни, за своята "принадлежност" към един или друг кандидат.

Сред тях и такива, които ни "запушваха" периодически ушите през тези 32 години. че президентът на България нямал никакви правомощия, че бил кукла на конци... А сега същите реват - гласувайте за нов кандидат, трябва да изберем най-добрия, иначе България загива...

Всеобщата българска истерия, на която сме майстори от световно ниво!

И поток от кандидати, екзотика, че и тази мания жени да бъдат вицепрезиденти... Защо пък непременно жени? Пак копиране, все копираме! И то все от тези, които най-много плюем. А и кому е нужно да има вицепрезидент? То президентът няма какво да прави в България, те и вицепрезидент му слагат... В президентска република като Франция Макрон управлява сам 67-милионна велика държава, а в 7-милионна бедна България, където имаме като най-силна фигура премиера, ще избираме и...вицепрезидент!

Абсурд!

А пък за тези инициативни комитети да не говорим. Майко мила! Вижте ги! Толкова са омесени, толкова са "изцапани" тези инициативни комитети! Всъщност това са едни, според мен, разбира се, групи за психологически натиск, които започват да дрънчат и стягат оръжията и сега ще видим на каква вакханалия ще бъдем свидетели!

Вакханалия, която ще разделя още повече и без това по природа разделеното от генно предопределен балкански егоизъм и партизанлък подобие на общество.

И този вече мъртъв, изхабен още при самото си раждане, възглас - да изберем този, които ще ни обедини. Да изберем обединителна фигура! Колкото вече толкова години избираме народно събрание, което ни... съединява.... Така ни "съединява", че ни смразява.

Поредната глупост на кукловодите! Как можеш да слепиш една вечно счупена стомна за вода? Какво лепило ще използваш, и то в страна, където мразенето е начин на живот и признак на...нормалност?

Те се мразят, дори ненавиждат, а той щял да ги ... обединява. Кой и как ще обедини бедния и богатия в най-бедната страна с най-голямото разделение и разстояние между най-богатия и най-бедния?

Какво ще направиш, при това без никакви правомощия, та да обединиш убиеца с неговата жертва?

Как можеш да изправиш падналия и коленичил, когато другият се е вкопчил и впил о гърба му, от която позиция го остъргва до червено, за да си пълни джоба?

Поредната простотия на тия, които всъщност наложиха простотията и разделението като норма на живеене у нас.

И накрая - не се ли прави целия този маскарад, за да заглуши той вълната, която се надига с появата на една млада и сетна надежда? Тук винаги е така.

Голям въпрос, нали!

Аз обаче се сетих, че всъщност от месец насам си имам свой собствен инициативен комитет!

Да, инициативен комитет на Димо Райков.

Преди време се обърнах за подкрепа към моите най-верни читатели да ми помогнат да осъществя един свой нов и рисков проект, да издам новия си роман единствено със средства на читателите си.

Разчитах на доверието, което съм завоювал през тези мои над 40 години непрестанно творчество, както и на последователната ми и принципна позиция на гражданин и писател.

Рискът беше невероятен!

Та вижте какво време е днес в моята страна - всеки срещу всеки! И срещу себе си дори!

Как да обединиш в една цел и двама дори души?

Още повече ти им искаш доверие, за да ти купят те на "зелено" твоята книга, от която почти нищо не са прочели! И то при тази традиционна и студена невяра у българина в нещо, което още не е видял, не е пипнал...В една страна, в която почти всеки мисли, че другият иска да го прекара или излъже.

Но още на секундата след моя призив, който публикувах на официалната си страница - Dimo.Rarkov - ми писа на "лични" Стоян Василев от Приморско, след него и Атанас Шопов от София.

Двамата веднага си купиха, да, с едно натискане на телефона, и то по няколко екземпляра от книгата ми.

И тръгна...

В следващите дни дойде подкрепа от различни краища не само на България, но и на Европа, и на света! И най-красивото - повечето читатели купуваха по няколко екземпляра - и за приятели, и за библиотеки, и за бедни...

И ето - моят Инициативен комитет се роди от само себе си.

Най-чистият инициативен комитет!

В него никой не очаква отплата за участието си, не ламти за министерски постове, кресла, напротив, той си бърка в джоба да купи... книга! Най-ненужното за много нашенци нещо...

Този акт, дами и господа, да купиш предварително, на "зелено", не апартамент, не тлъста служба, а книга, да, този акт за българското ни време е велико явление! Особено днес! Особено в страна като нашата!

Затова и аз, като един истински първопроходец, с всичките рискове на начинанието, реших още в началото да направя този жест като единствена и своеобразна награда за моите читатели - да им изпиша имената върху книгата в знак на благодарност!

Защото ние, автор и негови най-верни читатели, сме всъщност една общност! Родена от моите многогодишни творчески усилия. Родена от едно завоювано с толкова многогодишен труд доверие. Доверие, забележете,

от автора към читателите и от читателите към автора!

Наистина велико!

И благословено!

Това е истината!

Другото е нагаждане, индулгенция и чист тарикатлък.

Благодаря Ви, мои приятели от моя Инициативен комитет!!

Бъдете!

Ваш:

Димо Райков