Студентът благодари на своите светли откриватели - Ивелина Цветкова и Даниел Меразчиев

Димитър Драганов Драганов – студент в четвърти курс на специалност „Психология“ във Великотърновския университет – спечели голямата награда в първия Международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, организиран от ИК „Многоточие“.

Тя се състои в получаване на статуетка „Любов“, специална почетна грамота, както и безплатно издаване на книга на младия поет от ИК „Многоточие“. За конкурса организаторите са получили 197 стихотворения, изпратени чрез 124 писма, пристигнали от различни краища на света, като е интересно да се отбележи, че най-младият участник е на 8 години, а най-възрастният – на 78 години. Награждаването на избраните стихотворения от конкурса се състоя на 27 декември в град Велико Търново, на творческа вечер на ИК „Многоточие“, на която наградите бяха връчени от господин Даниел Меразчиев, автор на сборници с разкази и основател на литературен клуб „Многоточие“, и госпожа Ивелина Цветкова, поетеса и собственик на издателска къща „Многоточие“.           

Освен наградените, избрани стихотворения от конкурса ще бъдат публикувани в сборник „Защо пиша това писмо“, който предстои бъде издаден в началото на 2022 г., като по отношение на това авторите ще бъдат информирани допълнително.   

Поради проявения изключителен интерес, конкурсът „Защо пиша това писмо“ ще стане ежегоден.

Това е наградената творба на младия поет, студент в четвърти курс на специалност „Психология“ към ВТУ:  

„Значи, така ни се струва

понякога черен светът.

Хора, недейте тъгува –

добрите писма са на път!“

Валери Петров

Моето добро писмо

Не тъгувам, поете любими!

Знам: добрите писма са напът!

Те летят над нивя и градини

и в сърцата човешки ще спрат.

Знам, че някой ги пише далече

всяка вечер с море от любов!

Скрил душа под дебело елече,

си представям Валери Петров.

Зима вие навън и припява.

Носи в своята песен мечти.

Тя душите ни сякаш смирява

и помага да вдигнем глави.

Над Балкана прелита надежда

и се губи в небесната вис.

За поета всемирът се свежда

до римувани строфи на лист.

Те, писмата, се пишат с целувка,

а зората ги праща към нас.

Днес писмото е блага милувка,

подарена с усмивка на Вас.

Аз писмото си пиша, защото

знам – отсреща човек ще чете.

Ще му пратя добро по клеймото

и словесна любов – от сърце!

По клеймото ще диша надежда.

Тя по пътя ще мисли за Вас.

Всеки миг в нас светът се оглежда

и шепти ни, останал без глас:

„Мили хора, недейте тъгува!

Напишете на някой с душа,

че животът вовеки си струва!

Да си пратим добрите писма!“