Гръмко тиражираният проект на Калина Константинова е сред премахнатите 18 от Плана за възстановяване

От архаична аналогова мегаструктура на финансова загуба от десетки милиони – в проспериращо и съвременно дигитално предприятие. Такава магическа трансформация трябваше да претърпи държавното дружество „Български пощи“, според гръмко тиражирания през миналата година проект за модернизацията му на стойност 101.6 млн. лв. с пари по Плана за възстановяване и устойчивост. Сега обаче става ясно, че той е сред отпадналите проекти от ПВУ.

Новината, че България маха 18 проекта от Плана дойде миналата седмица. След заседание на Министерския съвет финансовият министър Асен Василев назова като причина за решението „времево ограничение по ПВУ“ и разясни, че „проекти с една година забавяне по естествен начин отпадат“, пише Economic.bg.

От публикувания по-късно на сайта на МС списък се вижда, че сред въпросните 18 проекта е и този за модернизацията на пощите. Мотивът:

Това е свързано с идентифицираната необходимост от нотификация по отношение на държавните помощи, която предполага дълъг процес на съгласуване със службите на ЕК, което ще доведе до допълнително забавяне на дейностите по тази инвестиция и риск за реализирането ѝ в срок до м. август 2026 г.“

Какво предвиждаше проектът?

Проектът „Дигитална трансформация на „Български пощи“ и предоставяне на комплексни услуги“ бе разработен и лансиран от екипа на вицепремиера по ефективното управление Калина Константинова в кабинета „Петков“ (б.р. - новосформираното за нея ведомство пое пощите, за да се избегне конфликт на интереси с тогавашния транспортен министър Николай Събев, основател и мажоритарен собственик на една от водещите куриерски фирми в страната – „Еконт“).

Разписаната от Константинова амбициозна модернизация на пощите предвиждаше те да се превърнат в едно гише за всичко или иначе казано в доставчик на всевъзможни административни услуги, за каквито сега човек трябва специално да посети общината или полицията. За да изпълнява тези функции, бе заложено „Български пощи“ да получи и лиценз за платежен оператор, така че да събира от името на държавата (НАП и МВР) и общините такси, глоби и данъци.

Идеята за прилагането на концепция One-stop-shop е приоритетно насочена към гражданите в отдалечените райони, които нямат на разположение друго близко представителство на държавата, както и към онези, които не могат или не желаят да използват е-услуги.

В проекта бе предвидено пощите да станат и пунктове за телемедицина, като за целта бъдат инсталирани специални терминали с базова апаратура за измерване на основни жизнени показатели като кръвно налягане, пулс, температура, нива на кръвната захар и пр. В такт с цялостната дигитална трансформация регистрираните данни трябваше да се изпращат към електронното пациентско досие, а всеки човек да може да комуникира с лекар през криптирана платформа, включително да разговаря с него чрез видео колове.

За да се случи всичко това, бе заложено допълнително финансиране за обучения и допълнителна квалификация на служителите в пощите.

В добавка бяха предвидени и средства за ремонт, обновяване на интериора, смяна на отоплителни и изолационни системи, осигуряване на достъп за хора с увреждания. Очакваше се също и изграждането на зарядни станции за електрически автомобили.

Премахването на проекта за модернизация на пощите от ПВУ за сега не значи отказ от смелите идеи или поне такава заявка дава правителството. На същото заседание, на което одобри кои 18 проекта да зачеркне, кабинетът реши и да вмени нови отговорности на „Български пощи“.

МС съобщи официално, че местните станции ще бъдат превърнати в едно гише за всичко и пунктове за телемедицина. Не поясни обаче как ще финансира трансформацията на закъсалото държавно дружество

Доклад на Сметната палата за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2022 разкри неотдавна, че управлението на пощите е меко казано смущаващо, а нарушения и пропуски се откриват във почти всеки аспект на харченето на средства. От него стана ясно, че:

През никоя от четирите одитирани години планът за приходите от дейност не е достигнат. Същевременно разходите нарастват постоянно и значително. През 2019 г. те са 176 млн. лв., през 2020 г. – 228 млн. лв., а през 2021 г. – 249 млн. лв.

За одитирания период е отчетен ръст на загубата, която от 1.1 млн. лв. за 2019 г. нараства на 5.1 млн. лв. за 2020 г. и на 13.7 млн. лв. за 2021 г. За 2022 г. загубата вече надхвърля 66 млн. лв.

Миналата година кабинетът „Петков“ отпусна допълнителни 45 млн. лв. на дружеството, а през одобри оздравителен план за 50 млн. лв. Пощите обаче продължават да са на загуба и да свиват и без това нищожния си пазарен дял, отправяйки се все по-сигурно към фалит.