20 адвокати се обадиха, за да ме защитават безвъзмездно по делото за мярката ми за неотклонение „домашен арест“.

Това каза в интервю за Фрог нюз бившият кмет на район „Младост“ Десислава Иванчева.

Ето какво допълни тя по повод проведеното вчера заседание:

Г-жо Иванчева, защо вчера търсихте адвокатска помощ през фейсбук?

От специализирания наказателен съд ми бе назначена дата за заседание, на което да се гледа мярката ми за задържане. Желаех тя да е по-лека от домашен арест. Тримата ми адвокати, които ме защитават бяха казали на съда, че са в невъзможност да се явят в този ден и час заради други сериозни дела, по които са защитници. Те помолиха съда да отложи делото с един час напред, назад или в друг ден. Съдът застана на твърдата позиция, че няма да направи усилие да премести датата. Това е вид репресия, защото три години съм в съдебна зала и виждам, че досега съдът се съобразяваше със заетостта на адвокатите. Съдът отказа да направи компромиси и затова ми се наложи да потърся помощ през социалните мрежи.

Откликнаха ли много хора за вашия призив за помощ?

Много хора се отзоваха и силно се развълнувах. Над 20 адвокати се обадиха, за да ме защитават безвъзмездно, защото знаят, че аз не работя и съм затруднена. Искаха да бъдат мои защитници заради каузата, че истината и справедливостта трябва да победят.

Съдът, обаче реши, че  ти ще останеш под домашен арест. Какви бяха мотивите на магистратите?

Моите адвокати, както и аз изложихме три причини, за да остана под домашен арест. Първата е да не се укрия от правосъдието, втората да не окажа натиск върху свидетели и третата да не се извърши ново престъпление. Всички тези основания са несъотносими за мен, защото няма как да окажа натиск, нито да извърша друго престъпление. Укриването никога не е било на дневен ред на разглеждане от съда и никога не е имало спрямо мен такива съмнения. Не може само заради тежестта на обвинението да се извърши това прекомерно задържане. Аз и съответно за г-жа Биляна Петрова сме две години под домашен арест. Това се равнява на една година ефективна присъда. Като прибавим 8 месеца арест и около 1 месец затвор излиза, че ние сме излежали 2 години ефективно присъдата. В случая виждаме как безпардонно се погазват човешки права.

Делото мина на втора съдебна инстанция. Излязоха ли мотивите към решението?

Миналият понеделник ни връчиха мотивите, които почти 9 месеца чакахме. В съобщението пише, че само за една седмица трябва за една седмица да напишем касационната жалба, което е абсурдно. Девет месеца магистратите са мислили мотивите, изложени в 272 страници. Как може да се оборят тези мотиви за една седмица?! Вчера приключи срока и частично обжалвахме с уточнение, че та трета съдебна инстанция ще изложим  и допълнението към оборване на мотивите.

Да очакваме, че скоро време делото ще стигне ВКС?

Да, очаква се, поне според моите адвокати, до 10 дни ще се избира новият съдебен състав на ВКС. Надеждата ми е доста голяма, че това е съд, който няма нищо общо с поръчковия специализиран съд. Но да не забравяме, че там работят хора. Вижда се, че главният прокурор Иван Гешев е валяк и мачка всичко. Допускам, че и на трета инстанция има съдии, които ги държи в зависимост. Въпреки това съм сигурна, че във ВКС има истински и читави съдии. Моля се на Господ да ни помогне да попаднем на тях, за да може наистина да има правосъдие и доброто да победи.

Какво правите толкова месеци, докато сте под домашен арест?

Три години е доста сериозно задържане. Психически трудно се издържан на това ограничение – не можеш да общуваш нормално, не можеш да отидеш до магазина, до парка. На мен ми се иска, живот и здраве, ако съм свободна, да отида в гората в истинския смисъл. На някоя хижа. И колкото и смешно да звучи - да прегръщам дървета, за да се зареждам положително. Истината е, че трудно се оцелява в моя случай, тъй като съм и сама. Самотата ме смачква, а не борбата в съда. В съда изтъкнах, че на мама й се налага да се премести да живее извън София по здравословни причини. Тя е на 78 г. с множество съпътстващи заболявания. Иска да живее на вилата ни в Етрополе, която е построена през 70-те години на миналия век с помощта на баща ми. Да поясна, че половин декар е двора, да не се пуснат слухове, че имам имение. Чистият въздух й е нужен сега.  Пък и да се избегне ковид ситуацията. Да не забравяме, че тя, успоредно с мен, преживява и излежава едва ли не този затвор и тези физически и психически репресии. Даже може да се каже, че и тя е в три-годишен домашен арест като мен, тъй като е нарушено нейното право на придвижване и свобода. Тя се съобразява с мен, тъй като ме отглежда и се грижи за мен. В закона има дупка какво се случва с хората, които са под домашен арест, а в същото време са сами и нямай кой да ги обгрижва. Не е ясно и какво се случва с хората, които като мен три години са без работа и нямат големи финансови спестявания. Имам една банкова сметка, нищо, че прокуратурата беше казала друго нещо. Видно от документите, сумата, която имам в нея  е сравнително малка и нормална за един собственик на малка транспортна фирма. Сумите в сметката привършват.  Трябва да ми се смени мярката, за да мога да се справя с проблемите. При 20 годишна присъда на първа инстанция не съм си нарушила мярката. Сега за 8 години на втора съдебна инстанция, от които две излежани и добро процесуално поведение, мисля, че съм доказала, че не съм опасна. Мисля, че съдът можеше да бъде разумен и човечен, а не да се възползва от власти да ме задържа.    

Казвате, че 9 месеца чакате мотивите за решението ва втората съдебна инстанция. Не ви ли се струва доста дълъг период?

Имам чувството, че делото нарочно се бави, за да може да изтече мандата на председателя на ВКС  Лозан Панов, който всички познаваме като коректен и спазващ законите председател. В адвокатските среди се коментира, че съдия Ушев го подготвят да замени съдия Лозан Панов. Това би било много опасно за демокрацията на страната ни.  Ако съдия Ушев стане председател на ВКС, положението ще стане деспотично и доста репресивно. Няма да има никаква демокрация. За нас също ще е опасно, защото това означава, че ние ще бъдем осъдени, унищожени и няма да видим справедливост.

Интервю на Катя Илиева