То е по искане на Владислава Цариградска, която е сред съдиите – жертви на натиск от страна на убития Мартин Божанов

Встъпилата преди дни като конституционен съдия доскорошна шефка на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова получи първото си дело като докладчик. То е по искане на съдията от Окръжния съд в Плевен Владислава Цариградска, която е сред съдиите – жертви на натиск от страна на убития Мартин Божанов - Нотариуса.

Цариградска оспорва три разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс, които се отнасят до сключване на споразумение по време на досъдебното производство, пише "Лекс".

Чл. 381, ал. 2 предвижда, че „споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I и VIII, глава осма, раздел IV, глава единадесета, раздел V, глава дванадесета, глава тринадесета, раздели VI и VII и по глава четиринадесета от особената част на Наказателния кодекс. Споразумение не се допуска и за всяко друго престъпление, с което е причинена смърт“. Следващата алинея гласи: „Когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване“. А чл. 382, ал. 3 НПК урежда, че в заседанието, на което съдът одобрява споразумението участват прокурорът, защитникът и обвиняемият.

Цариградска е вторият съдия, който сезира КС, след влизането в сила на промените в Конституцията, с които възможността да отправят искания за противоконституционност на приложимия по делото закон, получиха всички съдии, а не само върховните.

Делата, заради които съдия Цариградска, атакува трите разпоредби в НПК, са за трафик на хора с цел проституция. Окръжната прокуратура в Плевен е внесла в съда споразумение, с което предлага обвиняем да бъде осъден на две години затвор за седем случая на трафик на жени в Германия с цел проституция. Той имал и повдигнато обвинение за ръководител и съучастник с още седем души в организирана престъпна група.

За всяко от тези деяния прокуратурата предлага по две години затвор и на обвиняемия да бъде е определено едно общо наказание от две години лишаване от свобода. Постигнато било съгласие да не се налага кумулативното наказание глоба, предвидено за всеки случай на трафик.

В окръжния съд в Плевен било внесено споразумение и срещу друг участник в групата, за когото също е било постигнато съгласие да излежи общо две години по обвинение за участие в ОПГ и за трафик на хора с цел проституция.

Преди да се произнесе по споразуменията Цариградска решава да се обърне към КС. В искането си тя заявява, че намира действащата уредба в НПК за проблематична от гледна точка на правата на пострадалите от трафик на хора. И я обрисува чрез положенията в законодателството.

Първо, престъпленията по главата „Трафик на хора“ от особената част на Наказателния кодекс могат да бъдат решени със споразумение.

Второ, с Тълкувателно решение №2/2016 г. Наказателната колегия на ВКС прие, че изискването на чл. 381, ал. 3 НПК за възстановяване или обезпечаване на имуществените вреди преди сключването на споразумение се отнася само за съставомерните вреди.

Трето, при сключване на споразумение може да се наложи затвор под минимума и да не се наложи кумулативното наказание глоба, без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.

И последно – когато се сключва споразумение в досъдебната фаза, волята на пострадалия е без значение, за разлика от споразумението в съдебната фаза на процеса.

В подробни мотиви, в които се позовава на международни актове и на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), съдия Цариградска разяснява негативния ефект за защита на правата на жертвите на трафик от прилагането на оспорените от нея разпоредби от НПК.

С това, че не се предвижда пострадалият да участва в производството по одобряване на споразумението, според нея се нарушава равнопоставеността между страните, като „без легитимно защитима причина пострадалият се елиминира като субект на процеса“.

„По този начин той на практика се лишава от достъп до съд. Едновременно с това, ако споразумението за решаване на делото бъде постигнато в съдебна фаза, то тогава пострадалият, ако е поискал да участва като страна, ще има възможност да изрази своето становище, което ще бъде обвързващо, защото липсата на съгласие от негова страна е пречка за решаване на делото по диференцираната процедура“, обяснява тя.

В искането си Цариградска сочи, че законодателят е изключил пострадалият от кръга на лицата, чието съгласие е необходимо за решаване на делото със споразумение, по съображения за осигуряване на максимална бързина на наказателното производство. И заявява, че това законодателно решение „не намира легитимно оправдание, а изглежда да предоставя необосновано толериране на обвиняемия и неговия защитник“. „Освен засягане на интересите на пострадалия, по този начин се накърнява и конституционното правомощие по чл. 117, ал. 1 КРБ на съда да защитава на равно правата на всички граждани – както на обвинените, така и на пострадалите“, пише съдията.

Според нея изводът за това, че процесуалната уредба противоречи на Конституцията, се засилва, когато към невъзможността пострадалите въобще да участват в процедурата пред съда при решаване на делото със споразумение, се добави и невъзможността те да бъдат компенсирани преди сключването му за претърпените от тях имуществени вреди. Тук проблемът както стана ясно, произтича от задължителното тълкуване на ВКС, според което позволява решаване на делото със споразумение без да са възстановени всички претърпени от пострадалите от трафик на хора имуществени вреди.

Цариградска заявява, че това е в явно противоречие с изискването на чл. 4, ал, 2 от Конституцията – държавата да гарантира живота, достойнството и правата на личността и да създава условия за свободно развитие на човека и гражданското общество, както и да осигури ефективно правно средство за защита на тези пострадали, съгласно конституционното изискване на чл. 56 от Конституцията.

„Човешкото достойнство е универсална ценност, залегнала в основата на идеята за правата на човека, което положение е ясно и категорично изразено в Преамбюла на Конституцията на Република България. Затова, като основно начало в чл. 4, ал. 2 КРБ е закрепено реципрочното задължение за Република България да гарантира живота, достойнството и правата на личността“, посочва тя.

Цариградска напомня за решението на ЕСПЧ по делото „Крачунова срещу България“, по което съдът в Страсбург прие, че България е нарушила забраната на робството и принудителния труд с това, че е отказано на жертва на трафик да получи обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди от извършителя на трафик, който е получавал нейните доходи, спечелени от сексуалната ѝ експлоатация. „Разследването и наказването на трафикантите са от съществено значение, но те не могат да заличат материалните щети, понесени от жертвите. Възможността те да получат пропуснатите от тях доходи би могла да се възприеме като своеобразна пълна компенсация за вредите от престъплението, което би им предоставило финансови средства, за да изградят отново живота си, да защитят достойнството си и да намалят рисковете да станат отново жертва на трафик“, подчерта ЕСПЧ.