Скромният компютърен спец от Русе скача в дълбокото още с учредяването на "Атака"

Петък, 13-и, ще се окаже знаменателен в политическата биография на зам.-шефа на "Атака" Десислав Чуколов. Белезниците ще щракнат върху китките му днес. Но дори като арестант, той отново ще е номер 2. Защото челното място пак е за неговия лидер Волен Сидеров. Двамата заедно атакуваха клекшопа на ул. "Раковски" под предлог, че борят наркотрафика. Неразделни бяха и докато правеха собствено разследване в търсене на нападател на журналист от ведомствената телевизия "Алфа". Политическата кариера на 42-годишния политик стартира с появата на "Атака", пише СТАНДАРТ.

От скромен компютърен специалист в родния Русе изведнъж скача в дълбокото - още с учредяването на "Атака" става член на Централния сбор. След това е евродепутат, четири мандата е народен представител - без прекъсване от 2005 г. Бил е в ръководствата на парламентарни комисии, на българската делегация в ПАСЕ. Блести обаче основно с уличните си изяви, винаги в компанията на Волен. Чуколов няма политическо минало преди "Атака", няма политическо бъдеще без нея. Той е верен и лоялен, следва настроенията и действията на лидера, но темпераментът му го увлича и винаги успява да пресоли манджата, да увеличи градуса на емоцията и екшъна степен над лидера си. Ако Сидеров е настъпателен, Чуколов е агресивен. Ако Сидеров е почерпен, Чуколов е пиян (по разкази на очевидци на баталните сцени пред клекшопа на "Раковски" в началото на октомври т.г.). Ако Сидеров поиска извинение от журналист, Чуколов приклещва "провинилия се" в ъгъла и му крещи "Извини се, бе" (случката с не по-малко фамозния Тео Ангелов от СКАТ през 2013 г.). Ако Сидеров предизвиква и обижда полицай ("Бръкни в предния ми джоб", "Ти гей ли си" към комисар Муеров на митинга пред МС по закриване на предизборната кампания), Чуколов заплашва и прибягва до повече от словесна агресия ("Лайно мръсно" към служител на реда пред НАТФИЗ, "Като стана министър, ще ви е-а п-----а м---а, обещавам" - 2007 г.).

Всъщност случаят с тази брутална псувня е от юли 2007-ма. С нея тогавашният евродепутат, дотогава сравнително непознат, се сдоби с национална известност. Първоначално Чуколов се оплака, че е бил обиждан в русенска дискотека от неизвестен мъж на турски, а после униформените служители се държали неадекватно с него. В отговор МВР пусна звукови файлове, от които става ясно, че самият Чуколов се е държал неадекватно. В един от записите се чува и "изисканото" обръщение на атакиста. Е, не стана министър, не успя да повтори мандата си като евродепутат, но пък затвърди тенденцията - да надскача лидера си по грубост до гротескност. (Случката в Русе се развива година след инцидента със Сидеров на магистрала "Тракия".)

Просто няма как да говориш за Чуколов, без да споменеш Сидеров. Двамата са неразделни - лидерът и неговата сянка - мрачна, настъпателна, неизменна и като че ли неизбежна. Чуколов е предан воин. И приятелствата, и враговете му зависят от волята на лидера. Само един пример - в момента, в който настъпи разривът между Сидеров и Капка, Чуколов загърби доведения син на Волен, макар да бе негов приятел, кум дори.

Семейният му живот също е подчинен на партийния. Лоялността му е толкова силна, че дори синът му носи името Волен и кръстник му е не друг, а Сидеров. Съпругата му Ваня работи в партийната телевизия "Алфа". За нея казват, че е пълен негов антипод - тиха и скромна, балансирана и мълчалива. Тя успя да остане невидима дори насред екшъна в НАТФИЗ в изборната нощ. Тогава се появи за кратко и без много шум и фойерверки прибра мъжа си вкъщи.