100 години от Великия октомври​ и неговото прекрасно наследство.

Огнян Стамболиев

Това „велико събитие”, тези „Десет дни, които разтърсиха света”,

според наивния американски журналист Джон Рид / 1887- 1920/, който напусна този свят рано, та не успя да види резултатите! / бяха всъщност един обикновен преврат. Но комунистическата пропагандна машина, изобретена от Ленин, го сравни с Френската революция и го определи като: „велико”, „епохално”, „съдбоносно” събитие, открило „нова светла ера в човешката история”.

Да, Октомври промени до известна степен света, но дали беше за добро?

За всяко историческо събитие, както твърдеше и Другаря Ленин, обикновено се съди по неговите реални резултати. Да видим какви бяха те след „епохалната”, „великата” промяна.

През довоенната 1913 година Русия е била на едно от челните по стандарт на живота места в света. Представете си, на деветото! А по икономическо развитие – на шестото и това е притеснило доста Запада. А през 1985 година падна до 78 – мото.  по производство на общия вътрешен продукт на глава от населението, а по размер на личното потребление – още по- надолу на 89- тото! През  последните години, както виждаме, положението се влоши още повече. И навярно нашето ниво е слязло  още . А през 1985 година на 78 - мо! по производство на общия вътрешен продукт на глава от населението, а по размер на личното потребление на 87- мо! През 1989- 1990, както визяхме, положението се беше влошило още повече. Икономистите считат, че е било   слязло с още десетина, ако  не и повече позиции надолу. И всичко това по причина на Великия, на Славния, Животворния Октомври!

Но главното постижение на другарите- комунисти заграбили властта с този преврат, организиран от „гениалния” сифилитик Ленин, съвсем е друго. Тя не е толкова материалистическа, колкото идеалистическа. Нали за другарите духовното беше над материалното. Та целта се оказа  създаването на новия човек, новия хомункулус, плод на Октомври, т.н. „съветски човек” на латински „хомо совиетикус”. Този човек, вече без корени, без култура, без морал, склонен към леност, алкохолизъм и скандали, бе истинската рожба на Революцията...И той все още съществува в днешната, Путиновата Русия.

Революцията от октомври 1917 / интересно защо я отбелязваме не през октомври, а през ноември?/ създаде и една качествено нова класа. Ето какво написа за нея големият румънско- френски писател и публицист Панаит Истрати, 1884 - 1935 / , който бе първият европейски интелектуалец / при това с леви убеждения!/ прозрял истината за Съветска Русия, след посещението си през 1927 година.: “Невъзможно е да се опише цинизма и неморалността на „новата класа”, съветската номенклатура. Това би запълнило десетки, стотици томове. Корупцията в Съветска Русия днес е ужасяваща! Ако искаш  да съществуваш, дори съвсем скромно, тук трябва да си готов да продадеш дори собствения си брат!

Така Съветска Русия стигна до дъното, до степен каквато светът преди това не познава: да противопоставиш едната част от народа срещу другата, да деморализираш цялото общество, да превърнеш едва ли не всеки втори руснак в доносник на властта, да изправиш брат срещу брата или син срещу майка си...”

    А това уродливо явление, номенклатурата се роди и разцъфна и в България, след нашата революция от 9 септември 1944, пардон!преврат. Пре това до такава степен, че едва ли скоро ще се отървем от нея. Сега ни управляват децата и внуците на бившите номенклатурщици. Интересно е, че при тях има разни нива. Наскоро гръмна новината как един от тях източвал бюджета на Азърбейджан / това е висшата номенклатура/, а пък друг / от по- долното ниво/ селски кмет от ГЕРБ изпращал със служебната лимузина и шофьор детето си до училище...

Да, другарите от Кремъл, въпреки усилията си, не успяха,

да построят едно съвсем ново общество, като пълно отрицание на традицията и християнския морал. Те дълго и безуспешно се лутаха, докато намерят формата и формулата. И така, „социализмът” / а това не беше никакъв социализъм, а просто диктатурата на една полуграмотна номенклатура, се определяше последователно ту като „зрял”, ту като „развит”, ту като „реален”. И в началото, в първите ленински и сталински петилетки уж победи напълно, а след това „окончателно”. После пък ни обещаха комунизма за към 2000 година...

Но нищетата и убогостта на този „социализъм”

бе дотолкова явна, че неговите „вдъхновени строители” просто не можеха да определят доколко този строй е социалистически. И какво социалистическо може да бъде в едно общество, където нивото на експлоатацията е близо три пъти по- голяма, отколкото във всяка друга средно развита капиталистическа държава в Европа. Да не говорим за социалните придобивки на населението в тези страни.

И след като дълго и безуспешно се лутаха, неуморните ръководители на пролетариата откриха у себе си нови сили и сътвориха нова утопия – т.н. „демократически социализъм” И повярваха, че чрез новото си изобретение – „държавно регулиран соц пазар” ще ни помогнат да излезем от кризата, която взе да ни дърпа към дъното...

Но да се върнем към „Революцията”

Какво всъщност се е случило тогава? Да оставим митологията и да погледнем накратко фактите.

На 24 и 25 октомври 1917 година в столицата на Русия, Санкт Петербург, било съвсем спокойно. Градският транспорт функционирал нормално - трамваите се движели. Ресторантите и магазините, както винаги, били пълни с клиенти. Театрите работели с пълна пара. Минувачите си купували ежедневници, в които нито на 24, нито на 25 пишело за някакво въстание, за бунт, камо ли за революция. Едва на третия ден, 26 октомври, жителите на столичния град научили, че временното правителство на Керенски е арестувано и че властта е в ръцете на  някакъв новоизлюпен  “съвет на “народните” комисари”. Група заговорници, по- скоро шайка терористи, командвани от безпощадния и  безумен  сифилитик и терорист Владимир Улянов/Ленин и от Леон Троцки, успели да излъжат войниците от Павловския полк и да ги накарат да превземат и да плячкосат Зимния дворец. по време на тази камерна акцийка били убити шестима войници и нито един работник, нито един матрос! Така че този «исторически факт» говори, че на 24/25 октомври 1917 всъщност не е имало никаква революция, а само преврат с участието на една военна част. Самите болшевики до 1927 година - цели десет години! - наричали това «историческо» събитие «преврат», а една след година го издигнали до ранг на «въстание», след което го възвеличили до... «революция».

А за десетките народи на Русия, а след Втората световна война, и за нещастните й сателити от Източна Европа / сред тях и нашата нещастна България, вечно зависима от Русия/, това е ден- начало на една Велика Трагедия...На едно наистина велико безумие и велика, непростима глупост в човешката история. Защото ако Русия, а също и ние, следвахме своя нормален, еволюционен път, сега щяхме да сме нормални...

П.п. По състояние на корупцията Русия днес е на 137 място в света, ние сме 75-ти. Как тогава главният руски прокурор Чайка / между другото мултимилиардер!/, който посети наскоро България, ще ни обучават да се борим с корупцията. Русия е на четвърто място в света по брой на убийствата на глава от населението,