Проекти лежат месеци и дори година, докато се стигне до тях, други се гласуват “на ура”

Броени дни преди президентът да разпусне 48-ото народно събрание, сметката показва, че то свърши едва около една трета от работата си - да приеме спешно пакетите от законодателни промени, задължителни за Националния план за възстановяване и устойчивост, за да получи България пълните плащания, пише "24 ЧАСА".

По плана депутатите трябваше да приемат малко над 20 изменения в множество закони. И имаха за това над 3 месеца. Но до вчера това беше свършено само за 7, и то не изцяло.

Една от промените - за въвеждането на медиацията по граждански и търговски спорове, беше гласувана в пленарната зала в сряда.

В края на миналата година Народното събрание прие промените в закона за правната помощ, чакани от близо 2 години. Важен детайл в тях е, че такава помощ ще може да се ползва и при алтернативните начини за решаване на спорове като арбитража и медиацията.

Друга важна промяна е, че по преценка на съда хората ще бъдат освобождавани от съдебни такси и разноски, а ако загубят делото, няма да връщат разходите за защита на бюрото.

Но много други законопроекти, които могат да отпушат средствата по плана, стоят на трупчета от месеци, а има и още невнесени като текстове независимо че обещахме на Европейската комисия да приемем всички изменения до края на 2022 г.

Такъв е например законът за етажната собственост. Въпреки че по същество текстовете са писани още през пролетта на 2022 г. (виж карето по-долу), те влязоха в парламента едва преди около месец, внесени от служебното правителство. Но вече цял месец не могат да стигнат до пленарната зала, след като две комисии - правната и регионалната, ги разгледаха на първо четене.

В сряда проектът влезе най-после за първо четене в пленарната зала, но депутатите отново не стигнаха до него.

По правило, след като текстовете се гледат проформа на първо четене в пленарната зала, те трябва да минат и на подробно второ четене в комисиите, те да съставят доклад и да го внесат в пленарната зала за второто четене. Това отнема минимум около две седмици.

Съществува и процедура за ускорено приемане, която може да съкрати това време до три дни.

При нея текстовете се приемат едновременно на първо и второ четене, но в случая това е неприложимо, защото дори денонощно да работят, депутатите пак няма да смогнат да приемат проектите, свързани с плана.

Любопитното е, че някои от тези законопроекти предизвикаха небивал ентусиазъм у народните представители и успяха да минат за отрицателно време.

Например премахването на пречките пред инсталиране на веита от домакинствата. Това е промяна в Закона за устройство на територията, която премахва изискването за строително разрешително за тях.

Промяната бе внесена от депутата от ГЕРБ Делян Добрев и почти мигновено събра необходимото мнозинство в регионалната комисия, но без участието на ПП. Нейният представител Настимир Ананиев направи няколко опита да прекрати заседанието, но колегите му не се дадоха и гласуваха веита с мощност до 10,8 киловата да се монтират без разрешение.

След два дни текстът влезе и в пленарна зала, където настана наддаване. ДБ предложиха дори мощността да се вдигне до 50 киловата, което всъщност си е малка електроцентрала, с мотива, че така се откъсваме от енергийната зависимост от Русия. БСП предложи компромисен вариант и накрая бе прието мощността да е до 25 киловата.

Очаквано законопроектите, свързани със съдебната система и борбата с корупцията, се оказаха и най-спорни.

Те имат както яростни поддръжници, така и защитници. Малко вероятно е двете ключови промени - въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор и разделянето на антикорупционната комисия, да бъдат приети от този парламент. И то не само защото вече няма време за това.

От прокуратурата упрекнаха правосъдното министерство, че промените в съдебния закон и НПК, свързани с разследването на главния прокурор са писани на коляно.

Те дадоха и заявка, че дори да бъде приет механизмът за разследване на главния прокурор, той ще бъде изпратен в Конституционния съд. Зам.-правосъдният министър Емил Дечев, който е работил по проекта, се засегна и обясни, че промените са писани осем месеца. Те бяха пратени и за мнение на Венецианската комисия, която ги върна с препоръки. Правосъдното министерство се съобрази с тях и ги включи в проекта. Заради това се появи втората фигура на съдията, който на по-късен етап ще стане зам.главен прокурор, и ще контролира прокурора, който ще разследва главния.

Механизмът за разследване на обвинител №1 и обжалването на отказите на прокуратурата бяха приети на първо четене от правната комисия. Впрочем и към обжалването на отказите на прокуратурата има доста резерви, и то от съдийската общност. Аргументите против са, че съдилищата ще се задръстят. В четвъртък предстои промените да се гледат и в пленарната зала на първо четене.

Още в началото на този парламент на първо четене бяха приети промените в антикорупционния закон, но за второ гласуване времето май няма да стигне.

Одобрените проекти са два - единият е на Министерството на правосъдието, а вторият - на “Продължаваме промяната”. И в двата се въвеждат разследващи инспектори и възможност да се обжалват отказите на прокуратурата, но разликите са повече от приликите. Според проекта на правосъдното ведомство шефовете на комисията ще се сменят всяка година, а според проекта на “Промяната” - не. Освен това правосъдното предлага двама от членовете да се избират от Народното събрание, двама от Общото събрание на ВКС и ВАС и един да се назначава от президента.

9 месеца не стигнаха за закона за етажната собственост, важен за санирането.

Идеята да се облекчи режимът за вземане на решения от етажната собственост в жилищните блокове и така да се подпомогне санирането и другите дейности, свързани с него, възникна първоначално в професионалната общност на архитекти, сградни инженери и брокери на недвижими имоти още през 2020 и 2021 г.

Впоследствие залегна като промяна на Закона за етажната собственост - решенията на общото събрание да се вземат не с мнозинство от 67% от собствениците, а с 51%. Освен това се облекчават редица процедури по свикване на общи събрания, по водене на протокола и по регистриране на решенията.

През пролетта на 2022 г. МРРБ изготви такива текстове и те бяха представени като необходимо условие, за да приеме Брюксел нашия Национален план за възстановяване и устойчивост в частта за финансиране на санирането.

Но докато проектът стигне до Народното събрание, четворната коалиция вече се бе разпаднала почти и всичко, което идваше от ведомство на “Има такъв народ”, каквото беше МРРБ, се отлагаше с подозрение.

Почти същият текст, но с добавяне на регулация на професионалните домоуправители, бе внесен в парламента и от служебното правителство отново с мотива, че е необходим за предстоящото саниране.

Във вторник на бизнес форум на “24 часа” и КРИБ за евросредствата по плана и структурните фондове вицепремиерът Атанас Пеканов на два пъти критикува депутатите, че не приемат важни закони с реформи, като даде пример именно с този за етажната собственост.

Но тъй като подаването на документи за саниране започна, се оказа, че вече има достатъчно регистрирани и по стария режим сдружения на собствениците и парите няма да пропаднат.