Ден за размисъл?!

И защо? И за какво да размишлява човек, като може друг да го прави? И го прави. То не са телевизии, не са медии, канали, фейсбуци, умници и умнички… Та, защо да се измъчваме в размисъл, когато „То“ го прави вместо нас, под строгия надзор и контрол на Биг Брадър?.

Бях решила, че не само няма да гледам телевизия, няма да пиша, няма и да мисля, когато късно снощи, Маца /котката/, скочи върху декодъра и на екрана се появи Сашо Дик-оффф – мой стар приятел – от времето, когато и двамата се занимавахме със спорт. Пустият му Сашо, като зацъка, като заохка, като засрича от възхищение - докато произнесе името на обекта на възхитата си, събуди любопитството ми?!

Сцената на Народния театър – актьор и проникновени слова „Слава Украина!“ още някакви думи, които не чух и „Да живее България“?! Черни фланелки с надпис “Morfof”?!

Брей, рекох си, да не би Сашо Морфов в „Хъшове“ да е включил и освободителите ни от турско – украинците?

Е, последва кратко интервю с Алек Алексиев, който беше на сцената със съпругата и децата си – две прекрасни момиченца /все още, докато не са започвали да им обясняват, че всъщност може и да са момченца или просто да са "ТО"/ и който започна да ни обяснява, че сме демократи, че трябва да „помогнем“/?!/ на Украйна, като дадем музейните си експонати, самолетчета, танкчета и каквито, все още мъжки играчки, от този род имаме.. И??? Президентът да напусне поста си и да ходи някъде да си почива, щото ни отдалечавал от Европа?...

Не познавам това момче /да прости невежеството ми/, сигурно е добър актьор, но когато ми обясни, че Президентът на България, пък и ние- мнозинството българи, трябва да попрочетем малко повече, за да се информираме за войната и Украйна и да спрем да отдалечаваме тях- младите, красивите, умните и талантливите, от Европа?!..., хванах Маца, смъкнах я от декодъра, глътнах си лексотана /преди някое евроатлантиче да ме посъветва/ и когато чух думите на Сашо Д. – думи на възхищение, изречени с апломб „… и не те беше страх, и го каза, и не помисли, че могат да ти отнемат роли… Заслужаваш похвала…“/, реших да попитам стария приятел…

„За кое, бе Сашо, за кое бе, стари приятелю, То заслужава похвала? За кое по-специално?

За лошо изиграното театро по-бездарно скалъпен сценарий?

За това, че „смело“ се включи в хора на опевачките, които 24 часа в денонощието по всички телевизии, ни заливат с едни и същи трели в хор с Еврощръклиците?

За това, че „смело“ следва политически коректния говор, надявайки се на поредния полит- „Оскар“? Е, в краен случай - "Аскер"

Та за какво заслужава похвала?

За самонадеяното си невежество? За препоръките към Президента да се информира?

За неосъзнатия цинизъм, /копиран от, пръкналите се от Сорос-матрицата, наши „политиканчета“/, повтаряйки – да помогнем с оръжие, танкове, ракети?! Да изпратим!!! Европа, Америка, Демокрация? Дрън, дрън, че „Брей“!!!/има такава марка за млечни продукти.../ Без дори за миг да помисли, както и приятелчетата му, че изпращайки непригодно, остаряло /а дори и най-модерно/оръжие – в Украйна получават ковчези…

И понеже не обичам дългите писания, ще споделя няколко думи за момче-то и подобните му, без да съветвам. Опазил ме Бог.

Да, нужно ни е да четем и то много повече, отколкото малкият ни препоръчва, за да бъдем информирани, ако може без цензура. Нужно ни е да размишляваме, за да осмисляме информацията, нужно е да надмогнем пристрастията си и потърсим истината, иначе ставаме жертви на пропаганда - за съжаление доста елементарна и глупава, да не кажа тъпа, /защото не искам да обиждам никого/. Чия е пропагандата?

При наложената цензура, дори и най-вдъхновените гробари, ще се досетят. Макар че по време на война първо разстрелват Истината..

Ах, дааа… момчето възторжено поздрави Демокрацията, защото можело всичко да си каже и си го каза, без много да му мисли. Сашо, все пак помниш, че други говореха, когато тя живееше на запад... Сега красавицата битува у нас, но само за умните и красивите, овладели правоговора... Не за простия електорат…

Нужно е да четем, мислим и оценяваме - кой, защо и за какво води тази война? Дали за суверенитета на Украйна, става въпрос или за гигантски курбан, от който малцина ще се облажат… Но не жертвените агнета - водачи на стотиците поразени танкове, самолети, ракети, набутаните в музейните експонати - техният героизъм и живот ще остане в двата метра земя… Ако гробът не е общ…

И ще завърша с това, млади прекрасни евроатлантически „То“-та, четете, информирайте се и ако Ви е достатъчно - говорете, но моля ви, спестете ни напудрените глупости, оставете ни илюзията, защото сме израснали с поезията на Ботев и Вазов и все още вярваме, че България ще бъде населена и щастлива с чедата си, които могат да я оценят, а не с евролигльовци.

Войната не е снимачна площадка. Не е филмов екшън. Няма щастлив край.

Няма победители…

Има смърт, почернени майки и разруха…

Видях войната. Бях в Югославия. Пазех с приятелите си „Бранковия мост“… Видях разстреляния пътнически влак, поразената болница, минути преди обстрела на телевизията я напуснах... Но мъртвите журналисти... Вината им бе само една - не бяха овладели изкуството да оцеляват... Бяха журналисти!

А, когато имам повод да се гордея с това, че в България все още има и Мъже, ще кажа „Благодаря Ви, Г-н Президент“. В един момент се усъмних във Вас и го написах. /защото Левски ни съветва, да си казваме кривиците…/

За настоящата Ви позиция – благодаря.

Днес било ден за размисъл?!

Ами мислете. Гласувайте.

Но не за гробарите, които за пари, „продават си и жената….душата…изядат си и месата….“ Не за безполовите джендърпатриоти, които дават стотици хиляди на драг шоу извратеняци, а се срамуват от родните си език, традиции, култура… Които се пънат да ги признаят за европейци, но дядо им Ганьо дълбоко вкоренен в ДНКто, ги не напуща…

И все пак, за да си Народен представител, трябва да си пораснал...

А иначе - "Брей"- изпийте си млякото...

Нешка Робева