Демокрация по български

2
Нашият модел придобива черти на мафиотско - олигархична фасадна и слабо консолидирана демокрация
Нашият модел придобива черти на мафиотско - олигархична фасадна и слабо консолидирана демокрация Снимка: Dunavmost

Не е достатъчно само да викаме срещу лошите, трябва да знаем и как да направим така, че добрите да дойдат и да управляват

Много може да се напише за нашата родна мила демокрация. 32 години са достатъчни, за да я видим в цялата ѝ прелест. С две думи – фасадна, слабо консолидирана...

В началото бе нежната революция, прикрила криминалната революция, когато се извърши "преход от план към клан". Престъпните процеси в икономиката се отразиха и на политическата сфера и отредиха на демокрацията ролята на фасада и декор. Промяната на 10 ноември бе осъществена отгоре, а не отдолу и вече 32 години оттогава се питаме що е то демокрация и има ли тя почва у нас?

Демокрацията по български е с много съмнително качество, пише Камелия Базова във вестник Дума. В научен смисъл няма точна рецепта за демокрация и тя е по-скоро теоретично и пожелателно понятие. Различните модели се пригаждат към конкретна политическа култура и традиции, което разбира се, не означава, че трябва да разтеглим до безкрай самото понятие и с него да прикриваме недемократични практики. Ето защо при всеки национален културен модел на демокрация трябва да се спазват общоприети принципи и норми на демократично общо живеене. От гледна точка на качеството има различни видове неконсолидирани демокрации, или така наречените "демократични хибриди", с които е изпъстрена Латинска Америка, Африка и Източна Европа.

Нашият модел придобива черти на мафиотско - олигархична фасадна и слабо консолидирана демокрация. Ако политиката е средство за регулиране на обществените отношения и управление на общите дейности, то една демокрация трябва да се базира на четири основни стълба: честни и свободни избори, демократично общество, граждански и политически права и свободи и подотчетно и прозрачно правителство. Демокрацията трябва да е повсеместна - и в партиите, и в неправителствените организации, и в училището, и в квартала. Демокрацията означава реален граждански, а не корпоративно-мафиотски лобизъм. Демокрация означава да има дългосрочна стратегия за борба срещу корупцията и в тази стратегия да се включи и образователният процес, защото корупцията е многопластово явление и е въпрос и на манталитет. Като добавим тук и световните икономически облаци, надвесили се над демокрацията, картинката става още по-сложна. Накратко, още през 60-те години на ХХ век социални учени забелязват, че класическата представа за либерална демокрация не работи и че растежът на корпоративната глобална власт и глобалният финансов капитализъм, роден от петролните кризи от 70-те години на ХХ век, предизвикаха структурни кризи и поставиха социалната държава на Кейнс под въпрос. Вече почти 50-годишният растеж на тази корпоративна глобална световна финансова власт прекъсва връзката за отчетност между правителства и електорати, ерозира управлението и подменя представителството на политически, икономически и социални интереси с финансово-корпоративни. Тези процеси заразяват с болести демократичния обществен организъм.

Партиите боледуват - и на Запад също е имало корумпирана партийна система, партийна безнаказаност, политическа корупция, корпоративно, непрозрачно финансиране на партиите. Но след силен обществен натиск е започнал процес на катарзис и решаване на проблемите или чрез радикална смяна на партийната система или чрез постепенни еволюционни вътрешнопартийни промени към демократизация и отчетност и към намаляване на партокрацията. У нас към тези световни проблеми на демокрацията можем да добавим още наши си родни, наслагвани особено силно по време на управлението на ГЕРБ. Такива са: липса на разделение между публичен и частен интерес, сливане на икономическата и политическата сфера чрез плутокрация, клептокрация, паралелна власт, състояща се от пари – политика – "правосъдие" с институции и медии-бухалки и прочие.

Кога у нас ще настъпи такъв катарзис и промяна на модела?! Само БСП е започнала вътрешнопартиен процес на самоочистване, макар противоречащ и трънлив. Така че изчегъртването на порочния модел не е задача за един ден. За да изчистим модела, се изисква политическа мъдрост и капацитет. Не е достатъчно само да викаме срещу лошите, трябва и да знаем как да направим така, че добрите да дойдат и да управляват. Проблемът е, че нещата вече толкова се объркаха, че самите ние не знаем кои са добри и кои са лоши и дали лошите не надничат зад действията на добрите. Ясно е, че и при поредни предсрочни избори ще получим пак от същото може би в леко променен вариант и пак ще се постави същата задача на политическия ни елит, с която той не успява да се справи - да излъчи работещо, редовно правителство. Това означава, че има остра нужда от взаимодействие между партиите на промяната, че има много голяма необходимост от зрялост, отговорност, от ясни стратегии и последователност, от държавническо мислене, от диалогичност. Вместо това наблюдаваме вече два парламента с антисистемно, нелогично и лъкатушещо политическо поведение, политически егоцентризъм у някои партии на промяната, липса на ясни политически цели и стратегии, примитивен, пещерен антикомунизъм. В тази безпрецедентна за прехода ни ситуация само БСП се държи разумно, отговорно, диалогично и демонстрира мъдро държавническо мислене и поведение. Другите партии на промяната трябва да разберат, че парламентът не е детска градина за подрастващи политици, нито пък е шоу. Не е място за обиди и сърдене. При фрагментиран парламент и за децата е ясно, че е нужен коалиционен формат. За да се демонтира порочният модел, е нужно взаимодействие между разнородни политически формации - и леви, и десни.

Служебният кабинет е пример за това ефикасно взаимодействие. Коалиция между различни партии при такава фрагментация е наложителна и подобни разнородни коалиции можем да видим навсякъде в Европа. Така че трябва да се надрасне политическото его и да се поеме държавническата и мъдра отговорност пред съдбините на България!

Иначе с поведение по модела "орел, рак и щука" партиите на промяната по парадоксален начин оправдават предизборния лозунг на ГЕРБ за нужда от "Ред в хаоса". Нужно ли е да ходим за енти път на избори, докато чакаме политиците ни да узреят и да поемат отговорността в ръцете си? Политическите партии трябва да бъдат оценявани според своите дългосрочни визии и стратегии, обещания и изпълнение на обещанията, според своето политическо поведение, според своята зрялост, мъдрост и отговорност, според това доколко са ефикасни и изпълняват функцията, за която са създадени и пратени в парламента.

Време е да закърпим скъсаните дънки на българската демокрация. Време е нашият политически партиен елит да напише на челото си това, което чете на входа на Народното събрание, защото демокрацията и свободата са като хляба– замесват се всеки ден, и от нашите действия или бездействия те растат или линеят.

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.com по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

PrevNext
Януари 2025
ПоВтСрЧтПтСбНд
303112345
6789101112
13141516171819
20212223242526
272829303112

Виц на деня

Една жена слуша внимателно мъжа си единствено, когато той говори по телефона.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари