Ще ви разкажем за една трудова злополука, завършила с трагичен край, при която не е имало никакви предпазни средства, които да спасят загиналия работник.

Жертвата е мъж на 39 години, който работел като мотокарист на пристанище „Запад” в Русе. Името му е Делян Енчев. На 14 юли т.г. той полита към водите на Дунав и не успява да изплува, въпреки усилията на неговия колега да го спаси.

Знаете ли че, докато вие се печете на плажа и се къпете в морето, едни хора, отишли да работят, умират? И никой не говори за това.

Обстоятелствата около смъртта на един българин се прикриват, защото са неудобни за началниците му, пише Lentata.com.

Защото да оставиш някого да работи необезопасен, те прави съучастник в неговата смърт.

Това е историята на Делян Енчев, който вече не е сред нас.

История, която друг няма да ви разкаже.

История за безразличието българско към чуждата болка.

История, която не искаме да се случва вече и затова ви я разказваме.

Законът за здравословните и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) рядко се спазва, а отговорните лица се страхуват как ще изглеждат фаталните им пропуски в очите на обществото.

Делян беше на 39 години и работеше като мотокарист на пристанище „Запад” в Русе.

На 14 юли т.г. той полетя към водите на Дунав и не успя да изплува, въпреки усилията на неговия колега да го спаси.

Инцидентът станал в началото на работния ден, около 8:15 сутринта, когато Делян и колегата му Сашо отишли да отворят капаците на баржата – плавателния съд, от който трябвало да разтоварят тонове насипна гранулирана тор.

Отворили единия капак, но вторият заяждал и Делян решил да го отвори с лост.

Лостът се „изплюл”, а Делян полетял към водата.

Сашо осъзнал, че колегата му се дави и скочил да го спасява.

„Около десет минути се опитвах да го изкарам, но той не можеше да плува. Аз имам курс за спасител, но не съм предполагал какво нещо е истерията и борбата за живот. Той се опитваше да се катери върху мен, блъска се, дра ме... Борба за живот, истерия. Неописуемо е”, разказва Сашо.

Група рибари видели инцидента от кораба си и сигнализирали на краниста да спусне крана във водата.

За съжаление тялото на Делян потънало под баржата и единствено Сашо успял да се измъкне с крана.

По това време близките на Делян присъствали на кръщенето на малката му племенницата.

Разбрали, че нещо се е случило и веднага тръгнали към пристанището.

„Отидох и видях едно нищо. Няма гранична, няма полиция, няма никой! Абсолютна пародия”, разказва Илко, зетят на Делян.

По думите му Инспекцията по труда е била уведомена за случая още в 10 ч., но е пристигнала чак в 12, а едва в 16 ч. се появил следовател, който да вземе показания.

Водолази от Горна Оряховица били извикани да търсят тялото.

Те пристигнали в 14:30, но след един час се наложило да прекратят издирването, защото им свършил кислородът.

Вечерта Илко звънял на "Гранична полиция" и ги молил да потърсят Делян чрез проследяване на телефона му, който бил водоустойчив и все още имал сигнал.

От гранична полиция му отвърнали с „много добра идея, господине”.

„Аз ли трябва да им ги давам тези идеи,” пита Илко и допълва, „помолих ги на следващия ден (неделя – бел. ред.) изрично да ми се обадят, за да ми дадат информация по издирването, но отново не ми се обадиха.”

Тялото на Делян е извадено от водата след два дни (в понеделник), пред очите на близките му.

В същия ден работата на пристанището е възстановена, а работниците продължили да работят без лични предпазни средства. 

Сашо твърди, че го накарали да подпише книгата за инструктаж веднага щом излязъл от водата.

„Даже страницата, която е за инструктажа за деня, цялата е мокра и накъдрена... Вижда се какъв ми е подписът, върху четири полета, аз бях разтреперан. След това ни изпратиха да си облечем работни дрехи, ръкавки, предпазни средства и т.н. По телевизията казват, че сме били с работно облекло, а те го извадиха (Делян – бел. ред.) с плетени обувки и по тениска. Спасителни жилетки никога не съм виждал, били взели една седмица след инцидента. Имам потвърждение от колега, че са ги взели, но вече е след дъжд-качулка.”

„По принцип трябваше да бъдем десет човека там. Има подменна група, на които им се плаща да отварят и затварят капаците. Те въобще не присъстват там, не знам къде ходят. Нередности много има и се укриват,” обяснява Сашо.

„Когато ми свърши болничният, не мисля да се връщам там на работа, понеже не оценяват човешкия живот, продължиха да си работят и... така”, допълва той и казва, „Инспекцията по труда е държавна, нашето пристанище е държавно... и няма как държавата да санкционира държавата, ако ме разбирате”.

Илко е създал Фейсбук страница, в която публикува аудио записи на разговор, който е провел с бригадира на смяна. (Вижте ТУК)

Чрез нея той призовава „Сигнализирайте за злоупотребите на работното си място, защото мълчанието води до смъртни случаи!”

По думите му на пристанището е имало поне три инцидента, които са били прикривани.

„За единия случай сме на 100 процента сигурни. Намерил съм този, на когото му се е случило през март 2016, също е паднал във водата, но не иска да свидетелства, смята, че сам е виновен. Дотам са ги изкривили, че хората сами приемат, че са виновни!,” казва Илко. Пострадалият през 2016 също не е бил с работни дрехи.

В обръщение към медиите директорът на Дирекция "Инспекцията по труда" в Русе, Ирена Николаева, казва: „На този етап нарушенията, които сме констатирали и които смятаме, че имат отношение към злополуката, са нарушения, свързани с работното време. Недопустимо е работа 14 дена без почивка, смятаме, че преумората е оказала влияние в случая”.

Семейството на Делян твърди, че той е работил без почивен ден не 14, а поне 18 дни на 11-часови смени.

В момента се води досъдебно производство и близките на Делян се надяват случаят да бъде разплетен и правилата за безопасност вече да бъдат стриктно спазвани, за да няма повече жертви.