Изключително вълнуващите моменти в памет на Трифон Иванов по време на бенифиса на Христо Стоичков разтърсиха не само Камата, но и цяла България.

На Националния стадион "Васил Левски" в петък на Туньо отдадоха чест световни звезди, 40-хилядна публика и милиони пред малкия екран.

В ложите присъстваха и децата на Иванов. Дъщеря му Галина не сдържа емоцията си и се изповяда след паметния мач във "Фейсбук", информира Sportal.bg.

Младата жена призна, че до последно се е надявала на чудо - баща й, който си отиде завинаги от този свят през февруари, да се появи на терена с №3 на гърба си. 

"Очаквах го до последно... Представях си как ще го видя отново в екипа на терена... Изричаха името му, докато преминавахме измежду охранителите, пише пик. По пътя говорихме как ще се държим за ръка, как няма да плачем, как ще се снимаме с всичките, ще бъдем "над нещата" и няма да се поддаваме на нищо, защото ние сме железните!", изповяда се Галина Трифонова Иванова.

Ето и останала част от посланието й към всички българи: 

"Когато стъпихме до съблекалните.аз оставих децата и отидохме заедно до футболистите - едни тичаха за якета, други запечатваха в селфита онова звездно настроение, трети подскачаха загрявайки, смееха се. Ицо минеше ли, всеки го закачаше, сякаш никога не се бяха разделяли, все едно вчера се бяха върнали от Щатите. Някъде измежду усмивките засичах с поглед някой от "нашите", което пълнеше очите ми със сълзи... очаквах тати!!! 

Те не тръгваха... Дъжда ли, сигнал от организаторите ли, програмата ли, нещо чакаха и те ! Ицо извика и бутонките зачукаха по стъпалата. Тогава нещо ме сряза зверски, разбрах, че излизат, но... тати все още го нямаше! Сестричката ми беше клекнала до мен, мина момченце със фланелка номер 3, качиха ни по тунела... 

Чувах само "Трифон Иванооооооов", дъждът биеше със някаква страшна сила, видях на големия екран снимка на тати и надпис 1965-2016 г. Тогава разбрах, че той няма да дойде, колкото и да го очаквам!!! 

Дая излезе, гледах само очите й, който криеше под шапката си. Знаех, че идва и моят ред, не знам как излязох, не знам какво чувах, държах погледа си надолу, колкото и да вдигах главата си. Ицо ме дръпна назад, за да ми покаже всеки един от вас! Обърна ме, навсякъде виждах прави хора, дъждобрани и пляскащи ръце. Тогава разбрах, че него го няма, но аз съм там... И си казах, че докато сърцето ми бие, аз ще напомням за него, докато във кръвта ми тече Трифон Иванов, аз ще разказвам, ще пиша, ще създавам! 

Аз, Галина Трифонова Иванова, ще посветя съществуването си на неговото отсъствие! "Благодаря ви!" е слабо казано, мека дума, недостатъчна, частичка от онова, което искам да ви кажа, от онова което ми подарихте в онзи миг! 

Поклон пред вас".