Скандалът с фондацията за набиране на дарения „Хелп карма“ показа пробойни в законодателството ни и нуждата от по-ефективен институционален контрол, без той да пречи на самата дейност

Освен моралните измерения и злоупотребата с общественото доверие, скандалът доказа и други порочни практики, които досега бяха в графа „обществена тайна“. Става въпрос за тясната връзка между фирмите за събиране на дългове и компании отпускащи бързи кредити. Случаят с председателя на фондация „Хелп карма“ Константин Кръстев показва нагледно една практика на ръба на закона: едни и същи лица отпускат заеми, после ги препродават на свои компании, които ги събират. Същевременно по закон никой няма право сам да събира свои вземания. Единственият правов ред е през съдебна процедура.

Участието на Кръстев в собствеността и управлението на дружества за кредитиране и такива за събиране в момента е позволено от търговския закон защото се възприема като сходна дейност. Време е този пропуск да бъде преосмислен. 

От Асоциацията за защита на потребителите настояват законодателната ни власт да предприеме действия, с които да се забрани на лица участващи във фирми за отпускане на кредити да притежават и такива за събиране на дългове.  

Ако все пак това Народно събрание реши да се заеме с казуса, се надяваме депутатите този път да устоят на натиска на колекторските фирми. Същите тези компании в рамките на тази година торпелираха 3 законопроекта застрашаващи техните интереси. Последният случай е от тази седмица когато изненадващо на второ четене народните представители отхвърлиха проектозакона за доброволното изпълнение. Повече от половината присъстващи гласуваха въздържал се, при положение, че същият законопроект без съществени промени, беше приет на първо четене с голямо мнозинство. Единствените имащи интерес от отпадането на това предложение са фирмите за събиране на дългове.

Доброволното изпълнение щеше да даде възможност на длъжник и кредитор да се опитат да постигнат съгласие без да се стига до съд. Длъжникът щеше да бъде облекчен от допълнителните разходи – съдебни такси, лихви и юрисконсултски хонорари. Към тази сметка трябва да се добавят и неясните изчисления, които налагат колекторските фирми върху главницата. По същество Доброволното изпълнение щеше да помогне една част от просрочените кредити да не отиват при колекторите. Те продължават да работят в отсъствието на специален закон регламентиращ дейността им, каквато е практиката в повечето европейски държави. За пет години от бизнес с обороти от близо 500 млн. лв., днес това е бранш, който оперира с няколко милиарда.