Във всяка демократична държава службите за сигурност боравят със специални разузнавателни средства (СРС), за да разкриват тежки престъпления. Недопустимо е обаче информацията, която властта събира посредством подслушване, следене, наблюдение и други способи, да не намира отражение в съдебната статистика.

Големият брой приложени СРС-та трябва да резултира в повече веществени доказателства за определено криминално деяние, а накрая и в присъди. В противен случай възникват основателни съмнения, че държавата злоупотребява с тези средства за собствени вътрешнополитически цели, пише Мартин Георгиев за Вестник СЕГА.

У нас статистиката е красноречива - подслушване на килограм, без реална ефективност в борбата с престъпността. Това ясно се вижда в годишния доклад за 2018 г. на Националното бюро за контрол на СРС-тата. Тъй като според конституцията използването на разузнавателни средства представлява временно ограничаване на неприкосновеността на личността, жилището, тайната на кореспонденцията и на другите съобщения, законодателят е очертал механизъм за получаването на разрешение и употребата на тези средства, задължителен за всички ангажирани с материята държавни органи и лица. Казано с други думи, службите нямат право да прилагат СРС-та, преди да аргументират пред съда тяхната необходимост. През изминалата година се наблюдава тенденцията съдилищата да бъдат все по-благосклонни, като отказите им са намалели почти наполовина в сравнение с 2017 г. - от 1315 на 771.

Противно на всякаква логика обаче веществените доказателства, събрани от разрешените СРС, почти не са се увеличили. По-малко от 30% от всички приложени разузнавателни средства са били реализирани през м.г. Това повдига въпроса кому е необходим големият брой СРС, след като очевидно те не се използват по предназначение. Ниската им реализация в съда подсказва по-скоро за нечисти интереси, отколкото за реална борба с престъпността. Озадачаващ е фактът, че най-много СРС-та (2741 бр. или 53%) са използвани именно за разкриване на организирана престъпна група (ОПГ). Трудно е да се каже, че има видими резултати от работата на службите в това направление. Официална статистика на прокуратурата, съобщена от сайта "Студия Трансмедия", показва, че над 70% от обвинените в организиране и участие в ОПГ са се оказали невинни в съда. Според обобщените данни в периода от 2012 до 2017 г., който съвпада с мандата на действащия главен прокурор Сотир Цацаров, прокуратурата е повдигнала обвинения по чл. 321 от Наказателния кодекс (НК) на 2332 лица, като постановените осъдителни присъди са едва 652. Всичко това води до извода, че държавата много активно подслушва и следи организираната престъпност, но дотам. 

На всичкото отгоре българският данъкоплатец плаща милиони за използваните от службите разузнавателни средства. Но дори когато стигнат до съда, тяхното качество е под съмнение. Последният пример за това е процесът срещу осъдената на първа инстанция за поискан подкуп Десислава Иванчева. В обвинението на прокуратурата срещу бившата кметица на столичния район "Младост" и нейната заместничка Биляна Петрова са приложени 8 тома със СРС-та, които обаче в по-голямата си част се оказаха неясни или са допуснати фрапиращи грешки, които на моменти приличат на откровена манипулация. Свалените на хартия записи от подслушванията много често са маркирани с "не се разбира", а на едно от заседанията по делото пък стана ясно, че думите на Петрова "Не искам децата в центъра" са се трансформирали в "Не искам 10%".

На този фон е необходим качествен контрол, който да следи за ефективността при прилагането на СРС-та и да не допуска нерегламентирано подслушване. Преди време Европейският съд по правата на човека осъди България заради калпав Закон за специалните разузнавателни средства, но промяната оттогава е незабележима. Популярна беше практиката да се използват СРС-та за разкриване на престъпления по глава първа от Особената част от НК - шпионаж и предателство, диверсия и вредителство, въпреки че осъдени за това няма. От 2014 г. тези случаи драстично са намалели, като днес са под 3%. Индикациите, че се подслушва незаконно обаче останаха. Неотдавна в телевизионно интервю бившият председател на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков обяви, че има случаи на незаконно подслушване на неудобни политици, магистрати и журналисти. Според него прокуратурата и ДАНС, която оприличи на комунистическата ДС, искат да се премахне контролът върху тайните методи за следене. Думите на Рашков предизвикаха политически скандал, като от ГЕРБ го обвиниха, че обслужва опозицията в лицето на БСП, а главният прокурор Сотир Цацаров определи твърденията му като неверни.

В крайна сметка обаче Бюрото беше подчинено. През декември управляващото мнозинство отхвърли кандидатурата на Бойко Рашков за втори мандат начело на ведомство. Депутатите обаче преизбраха другите членове Огнян Стоичков, Илия Ганев и Огнян Атанасов, които Рашков обвини в неизпълнение на служебните им задължения, като предостави справки, според които тримата системно отсъстват от работа без уважителни причини и отказват да водят проверки, възложени им с колективно решение. "Преди 3 месеца например един политически лидер подаде молба и поиска информация дали спрямо него са прилагани СРС-та, но до изтичане на мандата проверката не е извършена от същите стари-нови членове, на които бе възложена", заяви той след гласуването в парламента.

Без съмнение статуквото печели от отслабен контрол върху службите по отношение на разузнавателните средства. Още през 2017 г. в. "Сега" разкри, че прокуратурата незаконно съхранява информация, придобита със СРС-та. В допълнение законодателят даде правомощия на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) да използва СРС-та, въпреки че няма разследващи функции. За какво ще ги прилага в такъв случай? Отговорът го дава самата КПКОНПИ, която с действията си доказа, че обслужва властимащите, като ги изпира от корупционни скандали и удря неудобните. Затова са нужни строги санкции за всички онези, които се възползват от властта си, крият папки, копират дискове и справки, не унищожават навреме СРС-та, които са негодни като доказателства.