Правителството днес реши да плати 8000 евро на бившата министърка на труда Емилия Масларова, която осъди държавата в Европейския съд по правата на човека, защото в коментари на публични фигури за наказателното дело срещу нея е погазена презумпцията за невиновност.

Съдът в Страсбург ѝ присъди компенсация от 5000 евро и още 3000 евро за разноски по делото. Те са заради изказвания на прокурор Стелиана Кожухарова – говорител на бившия главен прокурор Борис Велчев и на депутата от ГЕРБ Пламен Нунев, с които европейският съд приема, че е нарушено правото на Масларова да бъде считана за невинна до доказване на вината ѝ, съобщи Lex.bg.

Масларова беше пратена на съд през 2010 г. за престъпления по служба и длъжностно присвояване в особено големи размери, свързани с ремонта на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора. То беше внесено в Софийския градски съд, който оправда всички подсъдими по него, включително и Масларова. Но през 2017 г. заради неясно обвинение Софийският апелативен съд го върна на прокуратурата и по последни данни то все още е на досъдебна фаза.

Жалбата на Масларова до Страсбург обаче беше свързана със самото начало на разследването срещу нея през 2010 г. Тя се оплака, че бившият главен прокурор Борис Велчев е нарушил презумпцията за невиновност спрямо нея в искането си да бъде свален депутатският ѝ имунитет. Според Масларова презумпцията е била нарушена и от говорителката на Велчев Стелиана Кожухарова, от премиера Бойко Борисов и от депутата от ГЕРБ Пламен Нунев. Съдът в Страсбург видя нарушение на конвенцията само по отношение на казаното от Нунев и прокурор Кожухарова (повече за решението виж тук).

Освен на Масларова днес правителството реши да плати още 167 000 лв. по други четири дела, по които държавата беше осъдена в Страсбург.

Най-голямото обезщетение е за двамата наследници на габровски фабрикант от преди 1944 г., които над 70 години след като собствеността им е била национализирана, на практика не са получили справедливо обезщетение за нея. Цветан Михалев и Елеонора Михалева искаха близо 1,4 млн. лв., но след като не успяха да се споразумеят с държавата, Европейският съд по правата на човека присъди на всеки от тях по 28 500 евро за неимуществени вреди и по 2000 евро за имуществени.

Съдът в Страсбург признава, че е погазено правото им на собственост. Казусът на Михалеви е странен, тъй като в продължение на години те вярват, че фабриката на дядо им е реституирана, а после изненадващо съдът обявява, че това не се е случило. Още през 1992 г., когато влиза в сила Законът за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти семейството иска от кмета на Габрово да отпише сградата на фабриката от регистъра на имотите държавна собственост. И това се случва на 28 август 1992 г., като през 1993 г. на това основание Михалеви получават нотариален акт. Така през 1994 г. сключват договор за наем с държавното дружество, използвало фабриката след национализацията ѝ и така до 2002 г. След година държавното дружество, което използва фабриката, е приватизирано и новото му ръководство спира да плаща наем. То твърди, че сградата не е подлежала на реституция и през 2009 г. фирмата завежда дело срещу Михалеви, като твърди, че то е неин собственик.

Първата инстанция – Габровският окръжен съд, отхвърля иска. На 17 май 2010 г. Апелативен съд-Велико Търново обаче отменя решението, като заявява, че предпоставките за реституция на фабриката не са били изпълнени. Той заключава, че след одържавяването сградата е изменена по начин и до степен, които означават, че през 1992 г. тя не е съществувала в състоянието си отпреди 1947 г. Съответно за наследниците на габровския фабрикант не са настъпили правните последици на реституцията, а приватизираното дружество, което я използва, всъщност е неин собственик. Делото не е допуснато до касация.

В решението си съдът в Страсбург заяви: „Пълната липса на обезщетение вместо реституцията на имуществото на жалбоподателите нарушава справедливия баланс между изискванията на общия интерес на общността и правата на жалбоподателите“.