Приходите от допълнителното облагане са значително по-ниски от очакваното

През 2023 година държавата успя да събере 217 милиона лева от данъка "свръхпечалба", наложен на фирмите в секторите, свързани с нефт, природен газ, въглища и нефтопродукти. Тези постъпления влязоха в държавния бюджет, като събраният данък бе въведен с цел да обложи фирмите, които са реализирали свръхпечалби заради увеличените цени на енергийните ресурси след началото на войната в Украйна.

Това стана ясно, след като финансовият министър Людмила Петкова отговори на въпрос на депутата Мартин Димитров относно приходите от допълнителното облагане на фирмите, които са реализирали свръхпечалби заради рязкото покачване на цените на нефта, природния газ и горивата след началото на войната в Украйна.

Въведение на солидарната вноска

През 2022 година Народното събрание въведе т.нар. "солидарна вноска" за част от енергийните фирми. Тази мярка бе приета от Еврокомисията и задължи държавите в Европейския съюз да наложат 33% допълнително облагане на фирмите, чиито печалби през 2022 и 2023 година надхвърлят с повече от 20% средните нива за последните четири години. България обаче повиши този допълнителен налог на 50% за последното тримесечие на 2023 година, за да събере повече пари от руската компания "Лукойл", която реализира значителни печалби през този период.

Постъпленията и фирмите, обект на облагане

Според Министерството на финансите, малко над 30 фирми в страната са били засегнати от солидарната вноска, но половината от тях са били на загуба и не са платили нищо. Огромната част от сумата от 217 милиона лева се очаква да идва от "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България".

Министерството на финансите не предостави подробна разбивка на постъпленията от различните дейности - нефт и нефтопродукти, природен газ и въглища, поради риска от нарушаване на статистическата тайна. В някои сектори икономическите играчи са по-малко от трима или един от тях държи над 85% от общата стойност на постъпленията.

Очакванията и реалността

Събраната сума от 217 милиона лева е доста по-скромна от очакванията на няколко правителства, които се смениха през този период. Те се надяваха "Лукойл" да преведе между 600 и 700 милиона лева данък. Солидарната вноска е отделно от вноската, която "Лукойл" прави към фонд "Сигурност на електроенергийната система".

Законът за едното левче

Специален закон, известен като "законът за едното левче на Делян Добрев", наложи на "Лукойл Нефтохим" вноски към фонд "Сигурност на електроенергийната система" заради разликата в цената на евтиния руски петрол и цената на сорт "Брент". С тези пари трябваше да се финансират транспортните разходи на уязвими групи от населението. Въпреки очакванията постъпленията да бъдат поне 1 милиард лева, държавата успя да събере само 113 милиона лева.

Причината за тази разлика е неефективното прилагане на закона, който блокира събирането на таксата почти през цялата 2023 година. Правителството трябваше да получи одобрение от Европейската комисия за въвеждането на допълнителното облагане, но служебният кабинет на Гълъб Донев не предприе необходимите действия в продължение на месеци. В крайна сметка "Лукойл Нефтохим" плати вноски за четири месеца - от декември 2023 година до март 2024 година, когато спря да работи с руски нефт.

В момента рафинерията обжалва размера на месечните вноски към енергийния фонд, което забавя стартирането на програмата за подпомагане на транспортните разходи.