Държавата пречупи гръбнака на изборната система
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Доверието в изборната система е безвъзвратно накърнено
България се озова в безпрецедентна ситуация, в която провеждането на нормални избори изглежда все по-непостижимо. Тревожните тенденции, свързани с ниската избирателна активност, която през последните години едва достига 30-40 процента, сега се допълват от нови проблеми, които задълбочават кризата в електоралния процес, посочва в свой анализ вестник "СЕГА" от 14 март 2025 година.
Централната избирателна комисия (ЦИК) заема челно място в списъка с институции, отговорни за нарушаването на изборните процеси. Според изданието, комисарите от години фактически толерират системните проблеми, без да предприемат действия за тяхното разрешаване. Един от най-очевидните примери е масовата замяна на членове на секционни комисии непосредствено преди изборния ден или дори по време на самото гласуване.
"Отдавна е ясно, че тук се крият два проблема – първо, партиите трудно намират хора за членове, и второ, тече политическа борба за контрола върху секционните комисии, където се отчитат изборните резултати", посочва източникът.
Изборните нарушения, документирани чрез видеонаблюдение в секционните комисии, разкриват мащаба на проблема. Записите, които буквално потресоха обществеността, демонстрират противозаконни практики, които подкопават легитимността на целия изборен процес.
Пасивността на прокуратурата
Особено проблематична е ролята на прокуратурата, която демонстрира изключителна пасивност по отношение на изборните престъпления. Въпреки многобройните сигнали за купуване на гласове и оказване на натиск върху избиратели още по време на предизборната кампания, държавното обвинение остава необяснимо бездейно.
"Обвинението обаче демонстрира една странна пасивност и ленивост, които изглеждат направо подозрителни на фона на внезапната и трескава активност, която разви към края на конституционното дело, по което се оспорваха изборите", отбелязва вестник "СЕГА".
Тази избирателна активност на прокуратурата, особено в политически напрегнати моменти, поражда сериозни въпроси относно независимостта на институцията и нейната роля в правовата държава.
Конституционният съд под прицел
Конституционният съд (КС) също се оказа в центъра на противоречия. Процесът по оспорването на изборите, започнал през ноември 2024 година, продължи значително по-дълго от предвидените в закона два месеца. Това даде повод за политически атаки срещу институцията, особено от партия "Възраждане", която обвърза удължаването на срока с приключването на преговорите за кабинета "Желязков".
Скандалът с чувалите с изцяло или частично липсващи бюлетини допълнително усложни ситуацията. Информацията стана публично достояние чрез интервюта на едно от вещите лица, а не чрез официални канали, което подчертава проблема с липсата на прозрачност в процеса.
Безпрецедентната атака срещу КС
Най-тревожното развитие дойде от страна на Народното събрание, където стана ясно, че почти всички политически групи са настроени срещу Конституционния съд. След публичното обръщение на председателя на съда, съдия Павлина Панова, в което тя обвини ЦИК и "Информационно обслужване" в саботаж на конституционното дело, последва безпрецедентна политическа атака срещу институцията.
В парламента се чуха обвинения, че съдът е политизиран и манипулира изборните резултати, а лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов определи КС като "престъпна структура", която трябва да бъде "заличена".
"Това предвещава тежки дни занапред не само за КС, но и въобще за правния ред в България. Едно е да си недоволен и да критикуваш една институция, а съвсем друго е да искаш унищожението ѝ, само защото не ти харесва какво прави", подчертава вестник "СЕГА".
Необходимост от спешни реформи
Крайната жертва на този институционален хаос е българският избирател, чието и без това ниско доверие в изборния процес е допълнително накърнено. За да се възстанови поне частично имиджът на изборната система, са необходими дълбоки и незабавни реформи.
Обществото трябва да види конкретни действия за подобряване на изборния процес, иначе активността ще продължи да спада, а легитимността на избраните представители ще бъде поставяна под все по-голямо съмнение.