Българският писател Димо Райков, който от години живее в Париж публикува страницата си във фейсбук интересен свой коментар: 

Либерасион“, Франция:“ Хиляди манифестанти изпълват улиците на София без отслабване, демонстрирайки срещу „мафиотския климат…“
–-
“По-добре да оставим тези, които са крали, да продължат, отколкото да дойдат нови.”

Това са думи на човек, който е политик, шеф на партия, зам.-председател на парламента…
На същия парламент, на който шеф е… да, оная „кърджалийска…“, която много бързо се окопити и пак раздава… „мъдрости“. Като тези на шефа си, отправени към самата нея и от които бе зашеметена и гледаше няколко дни като Тодор Живков на оня пленум
Отвратително!
Да институционализираш кражбата в начин на живот на една цяла държава! И то член на ЕС!
Дайте да ги оставим на власт, защото другите ще крадат повече…
„Страхотен“ аргумент! Непознат и за Африка.
Арогантният цинизъм на квадратното мислене.
И този човек седи на трибуната на парламента!
И ми идва да вия…
Кой и как ориса моята родина с толкова простотия?
Кой и как дава шанса да бъдат нейни шефове на толкова откровено посредствени хора?
Как съм учел до пропукване, как съм чел тонове книги, как съм поглъщал толкова мъдрост при срещите ми с най-големите умове на света… 16 книги, десетки хиляди текстове, цял живот прегряване на мозъка и писане, писане…
Защото така знаех, така бях възпитан от мама, татко, учителите – „Който учи, той ще сполучи“.
И какво се оказа?
Че ще живея във времето на Борисов, когато толкова откровено прости хора ще бъдат първи шефове на държавата, че хора- неграмотници, които не могат на две магарета да разпределят сеното ще ме ръководят и дават акъл…
Такова падение никога не е имало в историята на България!
Такова нашествие на простотията, но и на наглостта!
И толкова почитатели да имат тези недоразумения, толкова защитници, които, ако дойдат в чужбина, и за хляба си не ще могат да заработят!
За десет години какви ли не примитиви се изредиха да командват българина и да го убеждават, че той живее чудесно, че държавата се развива добре и върви напред! И че трябва да се радва на пенсията-подаяние от сто евро!!!
За десет години нивото на култура се срина до под нулата. Вижте българския Фейсбук.Вижте нивото на мислене и поведение на уж интелектуалци, професори на килограм, доктори на науките…
Титли, зад които се крие убогост.
За толкова години във Франция един път не съм чул по медия водещ да се обръща към събеседника си с думите „Господин професоре…“
В нормалния свят няма титла, има име! Има извоюван авторитет! Има позиция!
А у нас – има 30 години антикомунизъм.
Който избира и спасява властта винаги на… „комунистите“…
Няма друга държава в света, в която тези, които живеят благодарение на „анти“, да узаконяват и защитават властта на тези, срещу които уж са…
Няма такъв парадокс.
Всъщност има нагаждачество. И тарикатлък. И безпринципност. В 21 век!
И дойде най-страшното – в начин на живот и поведение се превърна простотията, съчетана с арогантността.
Чистите български ценности бяха тотално погълнати и на тяхно място се възцари посредствеността и войнстващата киселинност.
Колкото си по-прост, колкото по-често козируваш, и то на гола глава, колкото по-голям подкуп даваш, толкова си по-нагоре в йерархията на държавата.
Срам!
Светлите умове на родината, светулките на всяко общество, истинските бащи на България да бъдат безработни, да умират, ровейки в кофите, а тези с квадратното мислене и излъчване на безропотен слугинаж да бъдат първенците!!!
О, небеса…
Привършвам текста си и получавам от приятел- французин линк към статия на „Либерасион“от 23 юли. Чета напосоки това, което той е подчертал : „…гнева на българския народ, който манифестира вече две седмици… Хиляди манифестанти изпълват улиците на София без отслабване срещу „мафиотския климат“, те изтъкват връзката между олигарсите и политиците, която е доказателство за корупцията, разяждаща като гангрена страната от много години… Корупцията съществува вече десетина години, институциите не функционират, спазвайки законите, а изпълняват телефонни обаждания на премиера и той това не го крие…“
Спирам. Светът, такова чудо не е било досега, ври и кипи за случващото се тези дни в България.
Срам.
Но на кого ли от властта му пука в моята страна?
Да, в страната, единствена в света, с квадратно мислене…