Държавата планира да национализира "спящите акции" от масовата приватизация.

Това става повече от 20 години след така нареченото масово раздържавяване, което формално имаше за цел да превърне гражданите в акционери в приватизационни фондове или в съсобственици на предприятията. Вчера Министерството на финансите (МФ) публикува за обществено обсъждане концепция за реализиране на тези акции, която на практика означава отнемане на собственост. За целта се предлагат и бъдещи законови промени, пише Мила Кисьова за вестник "Сега".

Първата вълна на раздържавяването бе през 1996 г. Оттогава, макар и заявени, милиони раздадени на населението бонове от държавни дружества стоят забравени и непотърсени от притежателите им. Акциите от фондовете и предприятията обаче продължават да бъдат налични в регистрите на Централния депозитар. Намерението на финансовото министерство е да събуди интереса на собствениците и те да се разпоредят с тях. Проблемът е, че това е сложно и струва скъпо, а част от притежателите на тези акции може и да са починали.

Концепцията предвижда в рамките на една година да се проведе широкомащабна информационна кампания, която да обясни на хората, участвали в масовата приватизация или на техните наследници, как и къде да проверят каква е съдбата на техните бонове.
По данни на Централния депозитар в регистрите му има над 2 млн. лични сметки с ценни книжа и компенсаторни инструменти от масовата приватизация. Тяхната стойност по номинал се оценява на 2 до 3 млрд. лева. Държавата планира да поиска титулярите на тези сметки да прехвърлят доброволно акциите си за съхраняване и управление на инвестиционни посредници, какъвто бил обичайният подход. В замяна на това обещава да улесни процеса по наследяване на акциите и да свали таксите към инвестиционните посредници, тъй като в голяма част от случаите ще се окаже, че те са по-големи от стойността на самите ценни книжа.

Ако все пак притежателите на акции от масовата приватизация не ги потърсят в едногодишен период, те ще бъдат прехвърлени в специално създаден инвестиционен фонд. Срещу тях всеки собственик ще получи дялове, равностойни на стойността на акциите. Ако в рамките на 5 години собствениците им отново не проявят заинтересованост, инвестиционният фонд има право да продаде тези акции, а парите от продажбата ще внесе в Сребърния фонд, създаден да подкрепи пенсионната система. В Сребърния фонд по принцип трябва да постъпват и парите от концесии, но приходите от евентуалната бъдеща концесия на летище София бяха изключени от това правило.

"Право на всеки акционер е да прави каквото реши с акциите си, дори и това - да не прави нищо. Това не би трябвало да означава, че държавата трябва да се разпорежда с тези акции и да ги сложи в Сребърния фонд", коментира Иван Стайков, старши финансов анализатор от платформата "Моите пари". Преди година точно от "Моите пари" подеха кампания за изясняване на съдбата на акциите от масовата приватизация и на каква стойност са те сега. 

Промяната би засегнала основно малките акционери в бившите приватизационни фондове, които сега са холдинги, написа вчера "Капитал". Някои от тях имат над 100 хил. малки собственици, голяма част от които са неактивни, което позволява и упражняване на контрол от по-големи миноритарни акционери. Това би довело до реален проблем, тъй като в някои дружества новият държавен фонд може да се окаже най-голям или дори мажоритарен акционер и да измести дългогодишните им мениджъри.

Друг сериозен проблем е, че много от някогашните приватизационни фондове вече са преструктурирани или дори закрити. При масовата приватизация можеше да се кандидатства директно и за акции в конкретни предприятия. Някои от тях отдавна са фалирали или дори ликвидирани, други се развиват успешно, след като са приватизирани. По данни на финансовото министерство една част от тези акции са във вече непублични компании, отписали се от борсата, но останали с безналични книжа, които се водят в депозитара. Публичните дружества от масовата приватизация са 91 от общо 265, непубличните дружества са 545 от общо 942. Тази информация следва да се актуализира и синхронизира между регистрите на депозитара и Комисията за финансов надзор, се посочва в концепцията.

Цифри

През първата вълна на масовата приватизация през 1996 г. всеки пълнолетен българин получи по 25 000 инвестиционни лева, които сега се равняват на 25 лева. Те можеха и да се прехвърлят между роднини. Стойността на придобитите с тях активи обаче в момента не може да се определи. За събуждане на интереса към "спящите" акции от масовата приватизация, чрез управлението им от специален инвестиционен фонд се говори отдавна. За първи път обаче се лансира идеята държавата да придобие непотърсените активи.

Информация за собствеността си участниците в масовата приватизация могат да получат на сайта на Централния депозитар. За това обаче им е нужен ПИК, издаден от НАП, или електронен подпис.