Привържениците на футболния клуб „Левски“ се срещнаха с ГМР. Този път странно защо не получиха обещания от Борисов, който има навика при всеки един протест да обещава майка си и баща си, за да спрат да протестират. Подчертавам – обещава, а не изпълнява, има разлика.

ГМР е предложил клубът да си е на феновете, като те държат акциите. Толкова безумно и необмислено предложение, че дори и той би трябвало да се засрами. То малкото акционери едва успяват да се организират и контролират, а ако акциите се пръснат между хиляди фенове, направо трябва да се закрие отбора. Интересно защо великият майстор на спорта „вдигане на вилица от чиния“ Кралев няма никакви предложения по въпроса. Все едно не става дума за един от най-големите и сериозни отбори в България. Но пък като му знаем капацитетът, може и да е за добро.

Борисов посочи, че никъде в доклада на Агенцията по хазарта не се посочва футболния клуб и той не можел да го смотае някъде доклада. Щял да бъде строг и справедлив! Не може да бъде! Направо не вярвам на ушите си. И веднага си задавам въпросът какъв е залогът. Защото на практика държавата никога досега не е реагирала по такъв начин и то толкова внезапно. Скандал в хазарта няма, машината си върви гладко и мазно. А по отношение на невнесените такси, съвсем простичко е Агенцията да си влезе в правомощията и да уеднакви практиката. Или пък да се потърси кой точно е отговорен за погрешното изчисляване на таксите. Но и това не се прави. Защо ли?

Борисов в случая действа като човек, на когото са му спуснали една задача и той няма право да се отклонява от нея. Всъщност Горанов днес направи промяна в законопроекта, с който се предвиждаше по-ниската такса да се събира и вече предлага по-висока. Случайна грешка? Или план, по който правителството върви.

И се замислям какви страсти се разгоряха покрай хазарта и футбола – две занимания, които се отличават с хъса на участниците и зависимостта им от дейността. Когато е застрашен футболът в България, феновете са на улицата, или протестират пред ГМР. Или организират включително погроми по улиците. Те са страшна сила. Ненапразно политиците усилено ухажват фен-клубовете. Сега отново има натиск.

А в същото време Перник е без вода. Бедствие, несравнимо по-голямо от бъдещото финансиране на футболен отбор. Защото е застрашен животът и здравето на десетки хиляди българи. Проблемът се задълбочава с всеки ден. Опасността от епидемии също се увеличава и то в сезона, когато има грипни и вирусни заболявания. Въпреки това Перник мълчи. Феновете мълчат.

Погрешна ни е ценностната система. Готови сме да скочим заради една топка и 11 мъже. Но продължаваме да стоим, когато сме жадни, мръсни и болни. Не разбирам защо един мач да е по-важен от водата за пиене. От възможността да живееш човешки.

От Перник искания за срещи с ГМР няма. Няма протести. Няма обсада. Няма нищо. Има само молебени и благодарности за подхвърлената бутилирана вода. И ….примирение. Скотско примирение.

Ценностите са изродени. Като народ не осъзнаваме важните неща. Важно е това на повърхността – турските сериали, реалита, талончета за търкане, мачове, бокс, плейметки. Споровете и дискусиите за тях с пъти надхвърлят състоянието на държавата и огромните проблеми, пред които сме изправени.  Погрешно мислене. Или направо липсата на такова.

Не съжалявам „Левски“.  Не може цял един народ да става заложник за финансирането на един футболен клуб. Хазартът с талончетата е краста, от която няма отърване, ако държавата не го забрани. Въпреки че в случая просто ще има преразпределяне. И бих подкрепила феновете за търсене на начини за финансиране на отбора, ако те по време на избори не се договаряха с политиците. И например бяха излезли да подкрепят Перник с всичката сила на убежденията си, показани днес на срещата с ГМР.

Ценности? Левски…народе?

Елена Гунчева