Както не всички хора прекарват коронавирусната инфекция еднакво, така и различните държави преболедуват епидемията по свой начин.

Това пише в коментар вестник Капитал. 

Ефективните и умни страни го изкарват на крак - взимат работещи мерки и запазват живота + здравето на хората там. През зимата в Южното полукълбо вирусът премина унищожително през Латинска Америка, но една държава - Уругвай, успя да се запази. Болните там от март досега са колкото в България за един ден през тази седмица - около 2500. Държавите, които имат придружаващи заболявания обаче, изкарват епидемията по-тежко. Политическото разделение и социалното неравенство в САЩ например ги направиха една от най-засегнатите страни в света.

България влезе силно в корона кризата през март и допреди два месеца изглеждаше, че се справя изключително добре.

За много хора това беше много приятна изненада. Държава с огромно ниво на корупция, неефективни институции и лошо организирана здравна система, предполагаше тежко изкарване на болестта. През пролетта България се справи отлично, но сега хроничните ѝ болести я изправят пред една от най-сериозните кризи на последните десетилетия.

И без това лошата здравна система се крепи само на личния героизъм на лекарите.

Държавните институции трудно могат да формулират адекватна политика, която едновременно да запази здравето на хората и да омекоти ударите върху засегнатите бизнеси. Правителството от няколко седмици насам повтаря, че няма да има ново затваряне, но то става все по-неизбежно. Сега изглежда, че властта няма план какво да прави. Предвиждат ли се например нови компенсации за засегнатите фирми? За кои, колко и как? Комбинацията от всичко това прави прогнозата за идващите месеци не особено благоприятна.

Опасността е България да изкара втората вълна от епидемията в добрия случай между тежко и средно тежко.

Идеята как държавата да се справи с коронавируса може и да не е ясна, но за сметка на това замисълът зад проекта за следващия бюджет се вижда кристално. Той, накратко, е всичко, което бюджетите през последните над 20 години не са - рязък скок на разходите, прекалено оптимистично планиране на приходите и увеличаване на дълга с 67% до края на 2023 г., като две трети от тези пари ще бъдат изхарчени през тази и следващата година. Ако има нещо, което това управление да обича да прави, това е да харчи пари. Досега това имаше някакви граници, но COVID-кризата дава идеално оправдание сега да се захвърлят всякакви задръжки. Това съвпада идеално с друг рисков за бюджета момент - изборите следващата година. Комбинацията от двете води до планирана вакханалия от харчене.

Рязко се увеличават разходите за пенсии и държавни заплати, остава увеличението на детските надбавки. По принцип увеличените държавни разходи в този момент са правилна антикризисна мярка, а България в сравнение с други европейски страни не се е разпуснала прекалено много. Предвид обаче досегашния опит на това правителство рязкото увеличение на разходите и увеличението на дълга без някаква по-далечна стратегия и без реформи означава, че парите просто ще потънат.

И понеже няма да стигат, може да се наложи увеличение на данъците и като цяло смяна на сравнително успешна десетилетна политика. Ако това упражнение обаче бъде направено, без да се излекуват придружаващите заболявания на държавата, едва ли ще доведе до добър резултат.