Публикуваме коментар на Райна Знаменкова относно поскъпването на тока от 1 юли:

"Притиснати сме в ъгъла, с опрян в гърлото нож.

В последните десет години сме все на дъното на всички класации, децата ни избягаха в чужбина, икономиката ни се срина, разпродаде се държавата, деца с увреждания са низвергнати, безработицата я няма, но икономиката тъпче малките села, а и цели градове и региони загиват, всички които са останали тук се насочват към София, Варна и Бургас... и още, и още... И скандали, и... пак скандали. Скандал след скандал.

Не мога да си представя какво още трябва да се случи, за да изригнем и да поискаме, да почнем да се борим за нормален, достоен живот. Имам чувството, че се възприемаме като котки и разполагаме с девет живота. Та можем да си прецакаме спокойно този ни живот! Или пък сме си много доволни от този начин на съществуване.

Ако е така, не ми се връзва математиката. 70% от българите взимат под средната заплата, а масовите възнаграждения варират между 700-800, някъде и 900 лева. Всички знаем, че с тези пари може само да се оцелее, да не говорим, че това не може да се случи ако човек плаща наем или има дете, или пък не дай боже се разболее. Само храната и консумативите за един човек поглъщат минимум 1000 лева.

Е! Как става? Как става така, че от този месец пак ни повишиха и парното, и тока, и водата, без никакво обяснение, а ние не гъгнахме.

Разбира се, че това ще бръкне в дълбоко в джоба ни и ще трябва да съкратим плануваната почивка или някоя покупка, примерно. Родителите ни през зимата няма да включват печките или пък само за час-два, колкото да не замръзнат нощеска.

Ще поскъпнат стоки и услуги, които са обвързани с ток. Т.е. всичко. Но ние сме свикнали. От години е все така. Траем си и чакаме следващото увеличение. Да де, ама от едно поскъпване на тока може да останат гладни много семейства. Как ли? Като затворят предприятието, в което работи съпругът или съпругата ви, и ще разберете как.

Тези дни Българската независима енергийна борса предложи на свободния пазар само между 1000 и 1200 мегавата, което е сравнително ниско количество на фона на инсталираните производствени мощности в България. Това обаче не пречи на ръководителите ѝ да обясняват, че цената е висока, защото нямало достатъчно ток на пазара.

А българският бизнес има възможност да купува ток само от тази борса, която обаче предлага енергия, произведена единствено от държавни предприятия. А знаем каква перачница на пари е там, в енергетиката е така . Доказателство за това е наскоро подадената оставка от изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев. Поредният бушон, който изгоря заради некачествената държавна система и далаверите по върха. По-късно той призна, че на енергийната борса има манипулации. Кел файда. Постфактум, а къде беше досега?

На фона на скорошната авария в АЕЦ "Козлодуй", когато беше спрян реактор, е мародерство да търсиш начини да задушиш бизнеса като му увеличаваш тока.

Висок ток - свръхвисоки цени на стоки и услуги! Вместо да се намерят средства, за да се модернизира централата, енергийната мафия търси начини да извива ръцете на работодателите.

Чудим се защо инвеститорите бягат от България, всъщност те са твърде наясно с прогнилата ни съдебна система и корупцията по високите етажи на властта. Неслучайно не ни приемат в еврозоната, просто инвеститорите не са сигурни за парите си. Скандалите, корупцията и проблемите с икономическото ни състояние отблъскват чуждестранните инвеститори, а те са тези, които внасят стоки с високо добавена стойност, от които да печелим.

Имиджът на България на световната бизнес сцена никак не е добър, въпреки усилията и очевидно безпочвените и без покритие хвалби на Борисов. Когато един огромен инвеститор като ЧЕЗ иска да се изтегли от страната ни, това не остава скрито от другите, и те не искат и да помиришат нашия бизнес климат. Така стана и с гиганта Фолксваген, който избира по всяка вероятност да открие завод в Турция, а не у нас.

Постепенно и отвън, и тук ни дърпат шалтера, днес ни рекетират с тока, утре ще бъде с хляба, други ден ще бъде с друго...

А ние мълчим и гледаме. Докато изчезне светлината и в нашата къща, докато не опре ножът и в нашия кокал. Е..., дано чак тогава се обединим."