Прогнозата на икономиста е, че това ще доведе до увеличаване на работещите в сивия сектор

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда значително увеличение на минималната работна заплата за 2025 година. Предложението предвижда ръст от 15,4%, което би довело до повишаване на сумата от сегашните 933 лева на 1077 лева.

Експерти от различни сфери коментират потенциалните ефекти от това увеличение върху икономиката, бизнеса и работниците. Теодора Пенева, експерт от Института за икономически изследвания, подчертава необходимостта от дългосрочна политика за увеличаване на доходите:

"Компромис ще има от всички, въпросът е какъв ще бъде той - трябва да се продължи дългосрочната политика на увеличаване на доходите и конкретно на минималната работна заплата и да има прогнозируемост. Не може постоянно да сме с най-ниската минимална работна заплата в ЕС", заяви Пенева в ефира на "България сутрин".

Експертът акцентира върху няколко ключови проблема, включително липсата на прогнозируемост, която създава затруднения за бизнеса, както и спада в износа и производствените показатели на индустрията. Пенева предлага да се обмислят допълнителни мерки за подкрепа на уязвимия бизнес, извън рамките на минималната работна заплата.

Според изчисления на експертите, предложеното увеличение ще доведе до нарастване на разходите за осигуровки с 32 лева за един работник.

От друга страна, икономистът Даниел Василев изразява по-скептична позиция относно ефектите от повишаването на минималната работна заплата. В ефира на Bulgaria ON AIR той заяви:

"Тя е дискриминационна бариера за навлизане на пазара на труда. Увеличаването ѝ и това на осигуровките и осигурителните прагове води до непредвидимост за бизнеса какви ще бъдат неговите разходи. Това е тежък удар за много хора, когато икономиката ни влезе в рецесия и е по-изгодно да имаме гъвкавостта да се договаряме с работодателите".

Василев предупреждава, че повишаването на минималната заплата може да доведе до увеличаване на работещите в сивия сектор, особено в ситуации, където хората имат избор между неформална заетост и безработица. Според него е погрешно мисленето, че с увеличаването на минималната заплата се вдига стандартът на живот на най-бедните.

Експертите се обединяват около необходимостта от допълнителни мерки в подкрепа на работодателите, за да се балансират потенциалните негативни ефекти от увеличението.

Относно влизането на България в еврозоната, и Василев, и Пенева изразяват увереност, че страната ще успее да покрие необходимите критерии, включително тези за нивата на инфлация. Василев подчертава, че по-ниската данъчна ставка в България е допринесла за икономическия растеж и рекордните данъчни приходи през последните години.

Въпреки оптимизма относно покриването на критериите за еврозоната, Василев отбелязва като проблем тенденцията за по-високи публични разходи в сравнение с приходите.

Дебатът около увеличението на минималната работна заплата продължава да бъде централна тема в икономическите дискусии, като се очаква решението на Националния съвет за тристранно сътрудничество да окаже значително влияние върху трудовия пазар и икономиката на страната в предстоящите години.