Брюксел може да не подозира, но му предстои тежко изпитание на честта.

Българският министър на правосъдието Данаил Кирилов заложи най-скъпото си - министерския пост - срещу уверението, че Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер ще премахне мониторинга над България, преди да се спомине. Остават й четири месеца до последния й мониторингов доклад, очакван през октомври, но като се изключи отпускарският август, срокът й е съвсем малък, пише Светослав Терзиев във Вестник СЕГА.

Досега на Брюксел не му стигнаха 12 години, откакто наблюдава страната по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), за да се увери, че е заприличала на правова държава като другите в ЕС. Данаил Кирилов, който е министър трети месец, вече няма търпение. На 13 юни, още при първата си среща с еврокомисарката за правосъдието Вера Юрова в качеството си на министър, той заявил намерението си да подаде оставка, ако тя не го послуша да препоръча край на МСП. Образно казано, заплашил я, че ще си направи политическо сепуко, което да тежи на съвестта на цялата Еврокомисия.

Или пък може би се е обзаложил с нея, че не тя, а той знае каква участ очаква МСП в близко време. Юрова заяви два пъти през април и май, че няма как мониторингът да падне до края на тази Еврокомисия, защото България не изпълнява всички препоръки на ЕК, а и времето е малко. "Личното ми мнение е, че това е неосъществимо при тази комисия. Нямаме много време пред нас. Тенденцията не е дотам удовлетворяваща, за да можем ясно да заявим, че можем да спрем Механизма за сътрудничество и проверка. Специално в България усещането за независимост на съдебната система е третото най-ниско в ЕС според последните проучвания на Евробарометър. Така че хората все още имат доста изразено недоверие към съдебната система“, каза тя на пресконференция в Брюксел през април. 

Кирилов хвърли допълнителна светлина върху драматичното си решение, за да не изглежда неговият личен акт на честта като бабаитлък, каквито случаи вече имаше в правителството. Той каза пред Би Ти Ви: "Каузата за отпадане на мониторинговия доклад за България не е само моя кауза, а на цялата държава. (...) С оглед времето, което изпълнявам длъжността министър на правосъдието, залагам себе си за постигането на тази цел и смятам, че няма друг начин да заявя, че ще работя добросъвестно за постигането на тази цел, освен да заявя, че ако мониторингът не отпадне, аз бих си подал оставката".

Заканите за политическо и физическо харакири са характерни за третото правителство на Бойко Борисов. Пръв бе вицепремиерът Валери Симеонов, който вече подаде оставка, но не направи жертвата, която обяви на висок глас в края на юли 2018 г. "Аз ще се върна в Бургас, ще отида на бургаския мост, ще си закача една релса на врата, ще скоча и ще се удавя".  Заканата му за саморазправа със себе си произтичаше от неговата увереност, че няма да бъдат отхвърлени промените в плана за управление на Националния парк "Пирин", които допускаха ново строителство, включително и на втори лифт. Само че това се случи през януари 2019 г. по решение на Върховния административен съд. За да не звучи като подбудителство, няма да повтарям какво обещаваше да направи Валери Симеонов.

Другият патриотичен вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов се разгневи на 30 октомври 2018 г. от подмятанията, че неговата партия ВМРО се финансира от продажба на българско гражданство. Като отхвърли обвиненията, заяви: "И ако някой докаже противното, готов съм веднага да напусна поста, да се откажа от политиката и да се гръмна със законно притежавания си пистолет на площада в София“. Не се разбра кой площад си е избрал за финалния акт на честта, но като дойде моментът, сигурно ще го уточни.

Хубаво е, че досега никой от тъй честолюбивите министри не е пристъпил към крайната мярка. Данаил Кирилов едва ли ще направи изключение, защото знае, че от него почти нищо не зависи. Оставката му няма кого да уплаши в Брюксел, но ако има нещо, с което държи да се запомни, е усилието му да вкара в един кюп главния прокурор, председателя на Върховния административен съд и председателя на Върховния касационен съд като подлежащи на контрол за действията си. За тази цел той има нужда от брюкселска индулгенция. Дебатът върви от години и се свежда до следното: Европа настоява да се въведе отчетност за поведението на главния прокурор, който от зората на демокрацията се ползва с недосегаемост, формулирана от покойния вече Иван Татарчев с думите: "Над мен е само господ". Властта в България обаче има проблеми не толкова с "безконтролния" главен прокурор, който й служи предано, а с критиците си в съдебната система, чийто най-изявен представител е председателят на ВКС Лозан Панов. Тя търси начин да му надене намордник и прилага правилото покрай сухото да изгори и мокрото. С други думи, заедно с главния прокурор, когото няма как да укрие от европейските критики, да подложи на съмнение и председателя на ВКС. Що се отнася до третия "голям" - председателя на ВАС, с когото няма проблеми, той би служил в кюпа за камуфлаж.

Каква е истината?

В решението по делото "Колеви срещу България" Европейският съд за правата на човека констатира на 5 ноември 2009 г., че в България няма как да бъде контролирано поведението на главния прокурор и да му се търси отговорност. В средата на февруари 2016 г. България поиска техническа помощ от службата на Комисията за подкрепа на структурните реформи за анализ на състоянието на прокуратурата. Екип от прокурори на ръководни длъжности от Германия, Холандия, Испания и Великобритания направи седем посещения в България през второто полугодие на 2016 г. и през декември огласи доклад, в който използва за отправна точка делото "Колеви" и потвърди неговите генерални изводи за състоянието на прокуратурата. Последвалият на 25 януари 2017 г. годишен мониторингов доклад на ЕК само спомена наличието на такава проверка. Иначе сухо констатира: "Освен че прокуратурата е в центъра на разгорещения дебат относно нейните правомощия, считани от критиците за прекомерно силни, тя е също и в центъра на дебата относно продължаващата липса на убедителни резултати по отношение на осъдителните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта или за тежка организирана престъпност". Това бе моментът, когато комисията "Юнкер" започна да смекчава критиките си срещу България, за да може до края на своя мандат да заяви, че нуждата от МСП е отпаднала, както обеща самият Жан-Клод Юнкер.

Само че в друга европейска институция - Съвета на Европа - продължаваше по-старата процедура за постмониторинг над България. По искане на нейната Комисия за наблюдение от 14 октомври 2016 г. вече течеше проверка от т.нар. Венецианска комисия, която е помощен орган на Съвета на Европа по юридическите въпроси. Тя излезе с доклад на 9 октомври 2017 г., в който обстойно обясни колко безконтролна е и до този момент българската Главна прокуратура. Еврокомисията не се развълнува и само месец по-късно, на 15 ноември 2017 г., пусна още по-захаросан доклад, изтеглен специално на по-ранна дата, за да не помрачи с нещо започващото два месеца по-късно българско председателство на Съвета на ЕС. Той отново се позова на експертния доклад от 2016 г., като добави как България е започнала да се поправя: "Българските органи - с прокуратурата във водеща позиция и с подкрепата на Министерството на правосъдието - изготвиха пътна карта, съдържаща редица действия, като последваща мярка във връзка с този анализ". Това бе ясен признак за задълбочилия се колаборационизъм между Брюксел и властите в София, защото, докато по-рано ЕК настояваше за "реални резултати" (присъди), вече се задоволяваше с пътна карта.

Пълната консумация на любовната връзка стана в следващия доклад на 13 ноември 2018 г., в чието техническо приложение бе записана позицията на българското правителство, а не на Еврокомисията къде във висшите магистратски среди има дефицит на контрол.

"Друг въпрос, който все още е предмет на обсъждане, засяга предизвикателствата, свързани с гарантиране на независимо и безпристрастно разследване на всички твърдения за престъпно поведение от страна на най-висшите служители на органите на съдебната власт при изпълнение на длъжността им – председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и главния прокурор." Към този текст бе пусната препратка под линия, която да замаже срама на ЕК: "Въпреки че проблемът беше установен конкретно по отношение на прокуратурата, българските органи решиха да разширят обхвата на своите обсъждания, така че да обхванат и трите най-висши длъжности в съдебната система".

ЕК си изми ръцете с българските власти, но им даде основание да твърдят, че тъкмо от Европа идва искането да се пакетират тримата големи за търсене на отговорност. (т.е. да си развържат ръцете за разправа с Лозан Панов).

В цялата игра на Кирилов се е паднала ролята на камикадзе, което да се самовзриви, ако ЕК все пак се вразуми и продължи мониторинга над България поради продължаваща липса на "реални резултати". За която липса главна вина носи .... главният прокурор.