Данъчните ще станат като хвърковата чета.

Инспектори от Русе ще може да правят проверки и ревизии във Варна, а данъчни от Пловдив да помагат на колегите си от Бургас. Изпълнителният директор на НАП ще може със заповед да определи данъчни и публични изпълнители, които да упражняват своите правомощия навсякъде в страната, а не само в района на териториалната дирекция, където са назначени, пише Труд.

Това гласят промени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, пуснати за обществено обсъждане от Министерството на финансите. По този начин се осигурява гъвкаво разпределение на хората и ефективното им използване в други териториални дирекции, когато това е необходимо във връзка с контрола над фирмите и гражданите, пише в мотивите. С промените ще се елиминира рискът от съкращаване на квалифицирани служители поради намалена натовареност в някои териториални дирекции и се създава възможност за ефективното им използване в други райони на страната.

Връчването на ревизионни актове или покани за доброволно плащане на задълженията ще може да става и чрез изпращане на автоматизирано съобщение от информационната система на НАП до електронната поща на граждани и фирми. Така веднага след изтичане на срока за плащане на един данък компютрите в НАП ще могат да изпратят покана за доброволно плащане, като ако електронното писмо бъде отворено, това ще се счита за легално връчено предупреждение.

С друга промяна в ДОПК ще се даде възможност данъчните да използват като доказателства електронни документи. Сега много ревизирани фирми предоставят на НАП информация само онлайн с електронен подпис. Тези файлове ще може са включват към съответната преписка за проверката или ревизията.

С промени се предлага 10-годишният абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че задължението към хазната е погасено, да не важи за фирми, за които тече процедура по несъстоятелност. След като НАП предяви публичните вземания пред съда по несъстоятелността не може да влияе върху продължителността на процедурата. Ако длъжникът обжалва актовете на съда или оспорва публичните вземания, докато се стигне до осребряване и разпределение на имуществото е възможно 10-годишният давностен срок да изтече, гласят мотивите.

Облекчение

Оставят на длъжници по 560 лв.

Заплати по трудови договори, всяко друго възнаграждение за труд, пенсии и стипендии в общ размер до минималната заплата няма да се пипат от публичните изпълнители на НАП при принудително събиране на налози, предвиждат промените в ДОПК. От 2019 г. минималната заплата ще стане 560 лв. Сега минималната сума, която трябва да остава на длъжника, е 250 лв. на месец.

Предлага се промяна в реда за погасяване на събираните от НАП задълженията към хазната. Те ще се погасяват в поредност от най-рано възникналите към по-новите. Сега човек може да избере кое задължение да плати първо, а при липсата на избор – дълговете се погасяват съразмерно. Така има риск за по-старите задължения да изтече давностният срок и те да не бъдат събрани.