В информационната система на Националната агенция за приходите вече има възможност за създаване на профил на всеки длъжник към хазната.

На едно място може да се съхранява основната информация за длъжника - не само размерът на задълженията, но и имуществено състояние, притежавани активи и поведение, свързани лица и др. Това е записано в отчета на НАП за дейността през 2015 г. Създаването на профил на длъжника ще позволи разделянето на гражданите и фирмите в групи, в зависимост от желанието и възможностите им да си плащат дълговете, пише Стандарт нюз.

Това пък ще позволи прилагането на индивидуален подход, който е най-подходящ и ефективен за конкретния длъжник. Например с коректните граждани и фирми, които просто нямат възможност да платят веднага, се прави разсрочване на задълженията. А за длъжници, които се укриват от данъчните, се пристъпва към блокиране на банкови сметки и имущество. През 2015 г. от НАП са поискали дори откриване производство по несъстоятелност на 356 длъжника.

При 307 търговци, които системно не си плащат данъците и осигуровките, но отчитат значителни обороти на касовите си апарати, се е пристъпило към изземане на наличните пари в касите им. По този начин от 347 търговски обекта са събрани 1,3 млн. лв. През 2015 г. приходите от продажбата на конфискувани и изоставени в полза на държавата вещи са в размер на 4,387 млрд. лв.

Но основният акцент в работата на НАП е стимулиране на доброволното плащане на задълженията към хазната чрез организиране на срещи, изпращане на уведомителни писма и предоставяне на насоки за коригиране на дадено неизрядно поведение, се посочва в доклада на НАП. В тази връзка 3579 лица с мащабна икономическа дейност и високо влияние върху приходната част на бюджета са били поставени от НАП под постоянно наблюдение.

68% от тях са се повлияли от факта, че са наблюдавани и са намалили или напълно са спрели приспадане на данъчен кредит по ДДС за доставки от рискови търговци. В резултат на проведените срещи и диалог с бизнеса, доброволно е коригиран данъчен кредит по ДДС в размер на 7,69амлн. лв.
От НАП са наблюдавали и поведението на 11 търговски вериги за храни, като целта е предотвратяване на включването им в схеми за данъчни измами. В резултат търговските вериги са свели до минимум ползвания данъчен кредит по ДДС за доставки от рискови търговци, като са повишили обема на реализираните директно от тях доставки от страните от ЕС.

Основно ревизиите и проверките на данъчните се насочват към търговците, при които има най-голям риск да укрият налози от хазната. Но НАП проверява и всеки сигнал, подаден от граждани.

През 2015 г. в Информационния център на НАП на телефон 0700 18 700 са приети 1336 сигнала на граждани за нарушения на данъчното и осигурителното законодателство. В много случаи сигналите се подават от уволнени или недоволни служители на фирми, които нарушават данъчните закони. Тези сигнали често водят до разкриване на допълнителни данъчни задължения на фирмите.

Затягат проверките на камиони на границата

Данъчните затегнаха и контрола по границите. На всички ГКПП-та има фискални контролни пунктове за проверка на влизащите и излизащите от страната камиони. За година на ГКПП-та данъчните са направили над 280 хил. проверки на транспортни средства. През 2015 г. бяха разкрити и 41 нови фискални пункта за контрол във вътрешността на страната, с което общият им брой достигна 138.

На тях се проверяват камиони, които превозват стоки с висок риск от укриване на налози. Списъкът на стоките с висок фискален риск беше допълнен с мляко и млечни продукти, яйца, глюкоза, меса в саламура и колбаси като така броят на контролираните от НАП стоки нарасна до 325. В резултат на проверките на рискови стоки през 2015 г. са конфискувани плодове и зеленчуци с общо тегло 59 709 кг. на обща стойност 18 363 лв.; месо и месни продукти с тегло 69 299 кг. на стойност 50 192 лв.; мляко и млечни продукти с тегло 52 822 кг. на стойност 40 779 лв.; риба и морски дарове с тегло 20 475 кг. на стойност 24 231 лв.

В резултат на тези проверки намаляват опитите за данъчни измами. Това се доказва и от факта, че през 2015 г. обявените в декларациите по ДДС доставки от страните от ЕС нарастват с 16,5%, или 605,5 млн. лв. до 4,27 млрд. лв. Този ръст се дължи на мерките срещу сивата икономика, тъй като значително изпреварва увеличението на вноса от ЕС.