В огласените неотдавна приоритети на „Демократична България” има хубави цели като чиста природа, свободни медии (как ли ще ги направят свободни, като са нечия собственост?) и др. Има и приоритет „Укрепване на принадлежността ни към ЕС и НАТО”

Коментарна статия на Иван Бакалов в  E-vestnik

Значи, сега сме членове на ЕС и НАТО, управлява ни партия Граждани за европейско развитие на България и премиер „йес мен”, който се прегръща с Меркел и тя му дава мръвка от чинията си (буквално – описано е във френското списание „Поан” – виж тук) и т. н., за нашето членство има консенсус между всички парламентарно представени партии.

Но ни предстои да станем още по-членове на ЕС и НАТО. И е уточнено как ще стане – с ревизия на проекта и експлоатацията на газопровода „Турски поток” и АЕЦ „Белене”. Слава Богу, АЕЦ-ът си е вече трайно ревизиран, нищо не става от него. Не ни заплашва с икономически и екологически последствия. Борисов дори плати 1 млрд. неустойка на руската компания, макар че можеше и да не плати и да води дела. Но газопровода как точно ще го ревизират, като е вече направен? Както Меркел ревизира „Северен поток”?

Айде, да не се заяждаме излишно по всички приоритети.

Но има една точка: „Решителна лустрация“. Тя е леко смущаваща. Леко, защото са минали 31 години от падането на комунизма и хората от номенклатурата и службите, които са били тогава в системата, са или в гроба, или пенсионери. Откъде ще лустрираш един пенсионер? Може би има младежи от края на соца, вербувани от ДС в казармата от т. нар. спецове, да информират какво се говори в ротата и дали старшината краде. Или като студенти. И сега, вече на 50-55 години, трябва да бъдат отстранени от …от какво? Комисията за досиетата освети почти всички на длъжности в медии, служби, институции.

Какво още е останало?

Единствено да забранят на такива с досие да се кандидатират за депутати, защото сега само ги осветяват, ама гласоподавателите си ги избират въпреки това.

Впрочем, тази точка от приоритетите на Демократична България идва най-вече от ДСБ, сектата на костовистите. Те по-добре да бяха извършили тази лустрация навремето, когато Костов беше премиер, имаше пълно мнозинство, президент от СДС, Конституционен съд, шеф на ВАС и главен прокурор, избрани от СДС. Да, уж демократично от ВСС, ама от СДС, както Борисов си ги избира сега.

Сектата на костовистите сега се води от о. р. генерал Атанас Атанасов, съпредседател на Демократична България. Може би в него виждат типичния християндемократ и консерватор, решителен лустратор, бивш шеф на тайните служби (сега ДАНС). Само че, като са тръгнали да лустрират – ами тоя 61-годишен генерал как навремето при комунизма е станал съдия и прокурор на 27-28 години, малко след като е завършил? Или трябва да признае, че при комунизма са издигали кариерно хора без партиен гръб, или че има нещо…

Както и да е – нека си избират каквито искат водачи, но да не разчитат на ръкопляскания и увеличено желание за гласуване.

Сега сектата на костовистите се е вляла в Демократична България, заедно с „Да България”. Беше време, когато основаха „Да България”, имаше надежди, че правят нещо ново, без сектантите и параноичните антикомунисти. И тогава от ДСБ и други насипни от СДС нападнаха „Да България” все едно им краде гласовете, които им принадлежат с нотариален акт. Така нападнаха и Меглена Кунева като направи „Движение България за гражданите” – червена кукувица и т. н.

Същото правят сега от „Демократична България” с Отровното трио – те са най-големите врагове, събрали се с Мая Манолова и Таня Дончева, движението на гражданите и др.

Понеже често питат – ама кой ще дойде като махнат Борисов? Който и да е, е по-добре. Но ако трябва да избираме между ген. Атанасов и Христо Иванов – едва ли има съмнение.

По-зле ли ще Христо Иванов вместо Борисов? Образован, не е от мутренските среди, няма да обикаля магистрали с джип, да се разпорежда да отварят и затварят училища и заведения, да нарежда да имунизират Мангъров публично и т. н. Може би у нас така разбират управлението на държавата?

Дано „Демократична България” има поне толкова гласове на изборите, колкото Реформаторския блок, когато влезе в коалиция с Борисов. Но „Демократична България” е пример как 2+2 може да не прави 4, а пак 2. Сборът от две партии може да не събере двойно гласове, а наполовина по-малко. Заради едната.