Христос Воскресе, истината ще почака. Да сме живи и здрави, въпреки че така или иначе няма да дочакаме възкръсването на 7-годишното ангелче Пламена от Русе. Онова, което почина след като баща му жестоко го преби, като го рита и удря до смърт. Хайде сега дружно да поцъкаме с език, да кажем по веднъж „Бог да го прости" и да продължим напред. Не се е случило на нас, не е било дори в нашия вход, на нашата улица, така че ... малшанс.

Не, иронията не е излишна, жестока е. Обичаме да се ровим в мръсното бельо на другите, но да не се изцапаме. Страх ни е от мръсотията или ни мързи да я разровим, гнус ни е от нея, но с удоволствие я сочим с пръст, тихичко, под сурдинка я разнасяме, но анонимно обръщаме гръб на спасението. И така на някой Великден едно ангелче отлита към небето да търси спасение. Цъкаме ли?

Твърде накратко и безчувствено: баща преби до смърт навръх Великден 7-годишната си дъщеричка. Съседи на бащата отказват да говорят, защото се страхуват, тъй като многократно са имали проблеми с него. Оказа се, че момиченцето е било обект на агресия и преди това и съседите са знаели за това. Има и по-малка сестричка. Бащата не е луд, не е бил и пиян. От "Социално подпомагане" обясняват, че щом не са уведомени, няма как да е била направена някаква превенция. Да ви имам и социалното подпомагане, да ви имам и превенцията. Дотук без чувствата. И без цъкане с език.

Това е житейска драма, ще кажем (така е по-лесно). Майката зарязала бащата с двете деца, той си намерил втора жена, съседите чували постоянно побоищата над момиченцата, сигурно са цъкали с език. Семейството е било посещавано и от социалните служби. Не се знае те какво са направили, може и да са поцъкали, може и да не са. Въпросите са много и не само към тях. Къде са били съседите, учителите, родителите на съучениците на Пламена? Как никой не си помръдна пръста, ей така като човек, да подаде сигнал към някоя институция? Или много коства написването на жалба или каквото там трябва да се подаде? Крясъци и побои са се чували постоянно, но страхът от бащата бил спирал съседите. Версиита за „циганска работа", пияни, луди в случая не вървят. По пътя на не особено дълбоката логика това означава, че трябва да си измислим друга за оправдание на скотското си мислене, на заравянето на главата в пясъка, на прогнилото ни, лениво съзнание. Казах ви, логиката не е дълбока, а гадна. И да, мръсното бельо, което не трябва да ни изцапа. По-хигиенично е за душите ни. Нали? Дали?

Ако съседите бяха поне веднъж подали сигнал, ако родителите на съучениците сигнализираха директора на училището, ако учителите бяха онези авторитети от миналото, ако социалните служби бяха социални и служби, ако полицията респектираше и създаваше сигурност, ако, ако...Пламена нямаше да изгори.

Само че не се случи така, защото живеем в държава, в която хората гледат, но не виждат, виждат, но не чувстват, треперят за собствените си души и ден след ден и година след година оскотяват, а всеки, който „по длъжностна характеристика" трябва да защитава нас, разбира от всичко, но не върши нищо....

Така ни остава единствено да се молим и нашият Великден да дойде. Оня, в който ще излезем от омагьосания кръг на мръсното бельо и страха от изцапване. Оня, в който Пламена няма да изгори.

Защото малката Пламена от Русе сигурно „живее" и на вашата, и на моята улица, в най-малкото село, в някой град, в цяла България... И докато постоянно сме с широко затворени очи и само цъкаме, никога няма да спасим нито някоя друга малка Пламена, нито някоя голяма Пламена, нито себе си като хора...

А сега остава Бог и 7-годишното ангелче да ни простят. Цъкането можем да си го задържим. До следващия път...

Деа Манолова