Анализът е на Валери Найденов за 168 часа.

Референдумът му е тюрлю-гювеч, но 2016 г. предлага и други шансове.

Една от интересните интриги на 2016 г. е дали и как Слави Трифонов ще зареже шоу бизнеса и ще се впусне в политиката.

Няма лошо, от това политиката може само да спечели. Аз винаги съм симпатизирал на неговите политически етюди, още от времената на “Ку-Ку” и “Хъшове”.

Този път обаче съм принуден да го разкритикувам другарски. Какъв е този шантав референдум?

Това не е референдум, а тюрлю-гювеч!

Защо с една подписка се задават цели 6 въпроса, които си пречат един на друг?

От тези 6 въпроса аз лично одобрявам един плюс още един, но с уговорки.

Става дума за мажоритарните избори на депутатите, разбира се. Виж, да се избират по същия начин шефовете на областните дирекции на МВР и на районните управления е малко по-сложно.

Достатъчно е те да се назначават от местните власти, така че да са отговорни пред местните политици и пред местните избиратели.

Но пък чудесна идея би било народът да си избира съдиите, за да могат двете каки да получат втори шанс.

Един от въпросите на Слави ми се струва излишен – нали вече правихме референдум за електронното гласуване? Що се отнася до намаляването на партийните субсидии, не ми е ясно колко точно пари й трябват на една партия, за да не умре от глад. Затова се въздържам.

По останалите 2 въпроса съм категорично против и никога не бих се подписал. Не съм съгласен броят на депутатите да се намали на 120, тъй като ще се увеличи дистанцията между властта и народа.

Това е долнопробен популизъм, който залага на черната завист. Проблемът не е в това, че депутатите са много, а че не работят за избирателя. Затова утре ще ни се струва, че и 120 са прекалено много. И 60 ще са много.

Но ако изборите станат мажоритарни, веднага ще се види, че един депутат на 30 000 граждани е 2 пъти по-добре от един на 60 000. Задължителното гласуване пък е за овце, за роби.

Има и такава генетика у нас. Неслучайно сме били 500 години под турско робство. Но защо, щом държим да станем европейци, все се учим от двойкаджиите в демокрацията – Гърция, Белгия? Кога най-сетне ще вземем пример от отличниците? Вижте как го правят в Англия, САЩ, Франция, Швейцария...

Разумният човек не би одобрил подписка, в която му харесва само 1 въпрос, а 3 са му противни. Видяхме какво стана на последния референдум. Тогава с една подписка се движеха 3 въпроса, но депутатите отхвърлиха 2 и допуснаха само 1.

Защото в закона пише, че при 500 000 подписа трябва задължително да има референдум, но не пише колко от въпросите трябва да останат. Достатъчно е само един. Отсега знам кой ще е тоя един – за задължителния вот. Въпросът на робите.

Много пъти съм писал, че този закон за референдумите издава или неграмотността, или злонамереността на своите автори.

В цял свят за 1 въпрос се иска една отделна подписка. Само у нас може да се набутат 5, 6 или дори 100 въпроса в един кюп. Може и 1000. И накрая парламентът ще си избере най-сбъркания, колкото да отбие номера с референдума. Тука има – тука нема е много по-честна игра.

Затова ми се струва, че екипът на Слави не държи чак толкова на резултатите от референдума. Важното не е резултатът, а самият процес, борбата на полза роду.

Тази борба е нещо като ритуална инициация в истинската политика, с която Дългия ще покаже, че е народен човек и че е тръгнал да сменя системата.

А въпросите са много, защото така се разтваря по-широка мрежа, в която ще се хване повече риба. Но възможно е да се случи точно обратното – мрежата да уплаши рибата.

Ако 5 от 6 въпроса не ми харесват, ще си сложа ли името в подписката? И утре ще гласувам ли за Слави? Освен това не е много разумно да правиш лошо впечатление на по-интелигентната част от населението.

Вярно, тя е на изчезване, но все още влияе силно на простолюдието, което също е на изчезване.

И така, подписката си е подписка, референдумът – референдум. Но каква е по-конкретната цел на Слави?

Минимумът е да направи партия и да вземе над 1 процент, така че да получава субсидии. Това според мен му е 100% гарантирано. Той е много по-известен и популярен, отколкото беше Волен Сидеров, докато работеше в СКАТ.

Само че Волен постепенно и много усърдно си изгради монолитна и органична идеология, която му завоюва сърцата на част от избирателите, няма да казвам кои.

Това не стана изведнъж. Дълги години той си я трупаше и зидаше по метода на пробите и грешките. Всекидневните проповеди в СКАТ го превърнаха в силен оратор. Има и артистични данни. Но и това не би го вкарало в парламента, ако зад него не бе застанал един съюз от по-стари националистически партии, които имаха сериозни организационни възможности.

Това са двата компонента на политическата игра – органичната идеология и силната организация.

Слави и неговият екип засега са на светлинни години от една монолитна и органична идеология. Разбира се, това не му пречи да вземе над 1 процент от вота и субсидиите.

Ако пък зад гърба му застане сериозна организация, нищо чудно да го докара до 10 процента, че и повече. Я вижте какво постигна Бареков само за едно лято!
Но пък до следващите избори за парламент има още 2 години. За къде тогава се е разбързал Дългия?

Една интересна възможност е да се кандидатира за президент още тази година.