Специализираната прокуратура арестува над 20 души, сред които председателят и главният секретар на Агенцията за българите в чужбина. Те вероятно са „част от организирана престъпна група, заподозряна за длъжностни, за документни престъпления и за подкупи“. Преведено от милиционерски, арестуваните са продавали български паспорти на чужденци.

Стоката си струва – българският паспорт дава свободен безвизов достъп до 169 страни. По този показател сме на 16 място в света. Затова и фалшивите удостоверения за български произход вървят по няколко хиляди евро.

Че при определени условия те могат да се купят от издателя – Агенцията за българите в чужбина, и че този бизнес от години е под патриотичен контрол, не знае само който не е пожелал да знае. Далаверата е на повече от 20 години, през които по темата се е говорило и писало и от български, и от чуждестранни медии. Включително няколко пъти през тази година.

През януари 2018 Die Welt писа, че България е една от страните в ЕС, които продават своето гражданство. През март 2018 Nouvel Observateur разкри, че „114 лица, издирвани от Интерпол, са получили българско гражданство и са станали граждани на ЕС“. Вестникът описа как „адвокати внасят в Агенцията за българите в чужбина по 100-200 сертификата за принадлежност към българската нация на ден“, срещу суми от 500 до 3000 евро. Източник на френското издание бе бившият ръководител на Дирекцията за българско гражданство в Министерството на правосъдието Катя Матева, според която висши държавни служители и „най-малко един министър и един вицепремиер от националистическа партия са замесени в корупцията“. През юни 2018 Йордан Цонев поиска създаването на анкетна комисия за процедурата по издаване на българско гражданство на чужденци, а вицепрезидентката Илияна Йотова обяви, че временно спира да подписва укази за българско гражданство.

Така че всички знаят и всички си траят. Днес специализираната прокуратура си отвори очите и ушите. Похвално, но не и уникално геройство, което както винаги няма да стигне по-далеч от председателя и главния секретар на агенцията. Председатели и главни секретари на агенцията са арестувани и уволнявани и преди. През март 2010 главният секретар Стефан Николов бе обвинен, че е издавал удостоверения за български произход на молдовци, кандидатствали за гражданство в България, и пак така зрелищно бе арестуван. През 2015 служебният премиер Георги Близнашки освободи тогавашния председател Йордан Янев по сигнали за нередности и занижен контрол. Преди това прокурорска проверка установи нарушения на процедурите при издаването на удостоверения за български произход, противоречиви практики и субективност при решенията през периода 2011-2013 г.

Никое разследване обаче не включи съответния вицепремиер, на подчинение на когото ДАБЧ винаги е била, нито съответния вицепрезидент, който винаги е подписвал указите за гражданство. А е много трудно е да се повярва, че хора, разполагащи с толкова власт и информация, стоящи „на входа и изхода“ на процеса на даване на българско гражданство, не подозират за злоупотребите, които се правят с него. Дори да не участват в тях.

Най-вероятно прокуратурата няма да стигне далеч и сега. Макар че не е невъзможно единият „вицепремиер от националистическа партия, замесен в корупцията“, да преживее катарзис и да оттегли подкрепата си за другия. Да се оттегли самият той засега ми се струва нереалистично. Да падне правителството – още повече.

Но по-тъжен от предизвестения финал на акцията е фактът, че нито едно правителство от създаването на ДАБЧ през 1992 г. не е гледало сериозно нито на дейността на агенцията, нито на българите в чужбина. Доста несериозно е и отношението към критериите за български произход. Те не са ясни и затова политиците дадоха тази дейност на ДАБЧ, за да има с кого да си мият ръцете. И къде да назначават свои хора, през които да минават едни никак не малки парични потоци в размер на десетки милиони евро годишно.

А иначе дейността на ДАБЧ е бурна. От 1992 г. насам българско гражданство са получили 153 000 души – най-вече македонци, украинци, турци и руснаци. Всеки от тях знае за какво му е българският паспорт. Държавата обаче няма и бегла представа за какво са ѝ новите българи – за електорат, за демографски резерв, за работна ръка или просто за „бройка“. Никое правителство не е имало политика по отношение на емигрантските общности и на гласуването им на избори. Да, има някаква „Национална стратегия по миграция и интеграция" от 2008 г., като една от целите ѝ е привличането на български граждани и чужденци с български произход за трайно установяване тук. Има и „Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света“ от 2014 г. Но това са само чиновнически съчинения. Практиката показва, че имиграция (т. е., привличане на хора от историческата диаспора в чужбина), насочена към една целева група (например задгранични българи с умения, от които българската икономика изпитва остър недостиг), е много по-успешна от грандоманските планове за масово завръщане на етническите българи.

Не знам някой досега да е написал такъв реалистичен план. А е крайно време.

Според доклад на ООН от 2015 г. ние сме петата най-бързо изчезваща нация на света, след тези на Сирия, островите Кук, Молдова, и френския островен протекторат Сен Пиер и Микелон. По данни на БАН от 2013 година, почти няма области в България в които жителите на възраст под 15 години да са повече от тези на възраст над 65 години. Някои вече говорят за демографски разпад на България.

Което не пречи на патриотите да я продават паспорт по паспорт.

Автор: Калин Манолов