Сигурно и вие понякога вземате решения по интуиция. На кого не му се случва? Наистина, при мисълта за нея често влагаме разумна доза насмешка – дълбоко в себе си всеки, изкушен от науката (за каквито се имаме и ние), вярва, че предчувствията и необяснимите усещания са бабини деветини. И каква изненада тогава, че именно сериозната наука ни съветва: Вярвайте на своите предчувствия! Вземайте насериозно това, което усещате „със стомаха си”, защото често пъти то е сигнал от хилядолетни инстинкти, които еволюцията е натрупала в гените ни.

Тези древни сигнали могат да ни помогнат да се ориентираме много по-добре в преломни житейски ситуации, каквито са влюбването, срещата с нови и важни хора, сблъсъкът с непознати ситуации, започването на нова работа.

Психологът и психиатър Джудит Орлоф от Калифорнийския университет в Лос Анджелис очертава четири основни „необясними” сигнала, които никога не бива да пренебрегваме.

Сигналите на тялото

Нашето тяло има много механизми, с които привлича вниманието ни, когато стане нужда. Случва ли ви се понякога да настръхнете от страх, възбуда или нервно напрежение? Да потреперите от крилцата на прословутите „пеперуди в корема”? Обикновено такива усещания ни спохождат, когато сме изправени пред ситуация, която по някаква причина е много важна за нас. Точно затова те не бива да бъдат пренебрегвани.

Повечето от нас не са наясно, че в тялото ни всъщност има два мозъка. „Вторият мозък” е ентеричната ни нервна система (ЕНС), която е част от автономната нервна система и контролира стомашно-чревния тракт и рефлексите.

Наричат я втори мозък, защото е независима

от останалите системи в тялото. В нея има повече нервни клетки, отколкото в гръбначния стълб. Тя приема и изпраща нервни съобщения, „архивира” емоциите и опита и реагира на чувствата. Много от химикалите, които се произвеждат в мозъка, се срещат и в стомашно-чревния тракт, например над 90% от серотонина и 50% от допамина в тялото – хормоните, които отговарят за усещането ни за щастие и спокойствие. 

Една от функциите на втория мозък е да предизвиква различни усещания в стомаха – нервното присвиване при стрес, пулсирането от възбуда, прилошаването и така наречените пеперуди. Общуването между двата мозъка – главния и „стомашния”, обяснява много от физиологичните и душевните реакции, които усещаме всеки ден. Най-просто казано, главният мозък се учи от стомаха. От неговите реакции той разбира дали човек е изял нещо лошо, намира се в неприятна ситуация или... е влюбен.

И в това няма нищо чудно. Много преди да развият главен мозък, примитивните видове са имали стомашно-чревен тракт. За да оцелеят в първичния бульон, тези същества са разчитали на неговата връзка с околната среда и са развили сетива, които да им казват кое става за ядене и кое – не, кое е опасно и кое - полезно. Именно стомашно-чревният тракт е

първата информационна система,

от която гръбначните организми черпят знанието си за околния свят.

И това знание не бива да се пренебрегва и днес. В него няма нищо метафизично – много от най-големите бизнесмени на света разчитат до голяма степен на „коремния си инстинкт” – неслучайно на английски език интуицията се нарича именно gut feeling (усещане в корема). Има много успешни примери за ползата от това да слушаме гласа на стомаха си. Милиардерът сър Ричард Брансън, собственик на конгломерата Virgin Group, разказва в автобиографията си, че винаги взема решения, свързани с хора или бизнес предложения, в рамките на 30 секунди, тоест, преди да може да направи логична оценка на ситуацията. Очевидно това не се е отразило зле на делата му. Друга легенда – Рей Крок, който преди 50 години основава веригата за бързо хранене McDonald’s, разказва, че е последвал „коремния си инстинкт”, когато през 1960 г. отхвърлил съветите и предупрежденията на адвокатите, изтеглил заем от 2,7 млн. долара, за да започне бизнеса си, и... останалото е история.

Дежа вю

В превод от френски „дежа вю” означава „вече видяно”. Почти всички хора в един или друг момент от живота си получават това сюрреалистично усещане – сякаш вече сме били на това място и сме изживявали този момент по съвършено същия начин, макар и да знаем, че това е невъзможно.

Швейцарският психолог Карл Юнг описва един случай на дежа вю, който преживял по време на пътешествие в Африка. Докато се возел с влака към Найроби, Юнг видял през прозореца висок черен мъж, облегнат на копието си, който внимателно наблюдавал влака. „Имах усещането, че вече съм преживявал този миг и винаги съм познавал този свят”, пише Юнг. И въпреки че това е напълно невъзможно, психологът го намира за напълно нормално и нарича преживяването „несъзнавано познато”.

Нашите инстинкти и възпитание ни карат да възприемаме всеки, когото не познаваме добре, като потенциален враг. Това има своето отражение и върху физическите ни усещания, когато например срещаме някого за първи път. И все пак

понякога се случва да се сблъскаме с хора, които сякаш познаваме от години.

От първия миг усещаме безкрайно спокойствие в тяхната компания, чувстваме, че можем да говорим с тях за всичко, приемаме безкритично тембъра на гласа им, походката, миризмата им. Това означава, че тялото ни инстинктивно ги приема не като непознати и враждебни, а като свои и близки.