Това казва Анна, 52-годишна, обитател на една от стаите в приюта за бездомни в Пловдив.

Леглото и е оправено безупречно, върху шкафчето има само лекарство за грип, а студът е някъде отвън. Анна е настанена на 31 октомври, престоят тук е три месеца, все още в зимата тя трябва да напусне, за да освободи мястото за някой друг. Историята на Анна е историята на новото време. Развела се, сменила няколко квартири с детето, после си направила сметката, че по-добре да тегли ипотечен заем и да си купи жилище, вместо да плаща наем. Вноската била 265 лв на месец. Докато работела, се справяла. После, обаче я съкратили, минали шест месеца без вноски и…банката изпратила съдия- изпълнител. След продажбата на жилището останали някакви пари, с които пак живяла на квартира няколко години, но напоследък вече ударила дъното. Стигнала и до улицата. А да се живее на улицата не е красиво, казва тя.

Приютът за бездомни в Пловдив е в една от къщите, които преди години фондацията на Елена Костова построи за жилища на децата, които излизат от домовете за сираци. В една от тях в момента все още живеят такива деца, останалите имат друго предназначение. Пак социално. Може би е някаква ирония, че всички те са в квартал Гладно поле. Условията тук са добри, стаи за двама с баня, обзаведени с най-необходимото, топло, храна. През деня обитателите се хранят с ваучери в социални трапезарии, вечер им готвят. Четирима социални работници трябва да осъществяват 24-часово дежурство. В момента са трима. Преди месец правителството намали разхода за издръжка на този вид социална услуга, сега на човек на месец се падат 200 лева. С тези двеста лева трябва да се покрие храната, разходите за ток и отопление, заплатите на персонала. Изобщо не е лесно. За разлика от приюта в София, пловдивският е целодневен. Говори се, че и тук ще се въведе същият режим - през деня бездомните …пак да са на улицата, само вечер да се прибират да преспиват на топло. Обитателите в момента не са възхитени от тази идея. Анна не е спряла да се надява, че ще си намери работа и ще се измъкне от това дъно, но се бои, че ако това не стане и пак попадне тук, ще зъзне по улиците през деня. Досега зимата беше що-годе поносима, ако се наложи, в приюта ще се сложат допълнителни осем легла и ще бъдат приютени хората, които нямат покрив. Една разходка из пловдивските улици показва, че има още хора, които се нуждаят от помощ. Преди няколко години термометърът удари минус 20, тогава кризисен щаб буквално измъкваше бездомниците изпод преспите и ги настаняваше в болници, в изтрезвителя. Над 40 души тогава бяха спасени. Ако пак се наложи подобна екстрена акция, може да се разчита на допълнителните осем легла в приюта и на милостта на болниците. Изтрезвителят вече не работи.

Свикнахме вече с гледката на суровата човешка трагедия да си лишен от най- елементарното. Малко знаем за усилията да оцеляваш час по час, ден по ден, отхвърлен от всички. На студ, сняг, дъжд. В други страни църквата помага, има и много повече места, на които бездомните могат поне да пренощуват в чаршафи и на топло. Тук се търсят всякакви варианти. Срещу левче за чай в кафенето на гарата бездомните могат да стоят на топло до три часа през нощта. Тогава то затваря и те трябва да излязат пак навън. Много от тях стават абсолютно асоциални. Анна не е . Говори с оживление за лекарка от "Спешна помощ", с която се е запознала наскоро и която вече и е помогнала. Обещала и да и търси работа. Просто работа, каква да е. И каквато и да е тази работа, ще даде възможност на още младата жена да преодолее пропастта, в която е попаднала. Толкова е просто.

Подобни приюти за бездомни у нас има засега само в няколко града. Какво ли става с останалите?