Мила майко на Стефани,

разреши ми, да изкажа своето съпричастие към твоята голяма и неизмерима с цялата вселена мъка!

Няма по-жестоко и страшно човешко чувство от това - на една майка да изгуби своето дете. Няма думи, които могат да изразят това!

Аз като майка се прекланям пред твоята болка.

Пак като майка ми се наложи да се докосна до ужаса, който може да преживее една майка, когато живота и здравето на детето и е в ръцете на хората упражняващи лекарска професия. Преживях кошмара  на непрофесионалното отношение на "лекаря", който в продължение на 40 минути, с помощта на две сестри, които оказват физически натиск върху сина ми прави 9 /девет/  "опита" да постави епидурална упойка без да поставят локална. През цялото това време дежурният хирург наблюдава "хуманно".

Какви бяха възможните последици за сина ми: засягане на репродуктивните му органи, парализа, хронично страдание... Слава на Бога само последното!

Скоро след това последва ново изпитание - след преживяна тежка операция от възрастната ми  майка се наложи втора в рамките на  12 дни и то на 25 декември.

Разказвам всичко това, не за да фокусирам вниманието Ви върху моите проблеми, а за да Ви съобщя името на Човека и Лекаря ,който ми помогна в тези тежки моменти, а в случая с майка ми се върна от 200 км и пренебрегна коледната почивка на семейството си и този лекар е д-р СИМЕОНОВ!

Той и д-р Минчева и спасиха живота и тя и ние ги благославяме вече четвърта година.

Хора нека да бъдем коректни един към друг!

Галя Влаева