Летище София, 11:30 часа, 25-ти февруари. Пристигам заедно с още стотици хора от Доха - един от огромните летищни хъбове - хората пристигат от Виетнам, Тайланд, Индонезия, Филипини и още и още.

Първо впечатление - никакви мерки за контрол - от ръкава на самолета ни пускат директно в човекопотока с останалите пътници, пристигащи и заминаващи.

Термокамери за телесна температура? Няма такова нещо... Лекарски екипи ли? Отново - не. Опашката за проверка на паспортите - връщат хора, идващи от “рискови” дестинации, за да попълнят декларации, че не са болни?!?!?

Всеки, изпратен да попълни декларация, се връща с обяснението, че са му казали - няма нужда, минавай.

Иначе, служителите на граничен контрол са екзалтирани от присъствието на медиите на летището днес - ще ги дават по телевизора довечера, голям кеф.

Истината - нулев контрол върху пътниците, ама наистина - НИЩО!

Пристигам от Филипините, където на пристанище, построено от нахвърляни камъни, и пристигащи лодки с по 5-10 души има по двама лекари, мери се температурата на всеки и се преглеждат пътуващите за симптоми на грип... Попълват се информационни карти с история на пътуването, телефони, адреси, имена...

Да не дава Господ някой носител на коронавируса да влезе в България, че ще приключим филма за нула време.

Иначе, имаме стабилност 

Даниел Неделчев / Фейсбук