Журналистът Горан Благоев логично каза "Довиждане" на институцията

Светослав Пинтев с коментар за Фактор 

Помня Емил Кошлуков от 1989 г., съвсем млад студент, който държеше пламенни речи в двора на Университета, обяви се за водач и поведе студентите срещу комунистическата номенклатура. След излизането си от Старозагорския затвор, където лежал с Ахмед Доган и редица други „дисиденти“. Сещам се и за една интересна история с последния и гнева на турците, но за нея - нека говорим друг път.

Тогава Емил Кошлуков, осъден според легендата за вдигане на бунт в родната казарма, каквото и да означава това, за мнозина беше

лицето на новото,

на промяната, лицето на новата България, което, уви, се оказа самата истина. Но това лице е било маска, изработена от партийните специалисти, мимикрия на старото, както всички виждат днес.

Това немалко хора усещаха с кожата си още тогава, предупреждаваха, но обстановката беше приповдигната, революционна, къде ти някой ще се замисли дали не го водят за носа, отиващите в историята, както си мислехме. А нещата си вървяха по сценарий, изпипан от професионалисти и

съмненията бяха засмукани във водовъртежа на събитията

Затворът изглежда е играл ключова роля в организацията на този маскарад, но и това е отделна тема.

Днес Емил Кошлуков е виден представител на посткомунистическата номенклатура, която си е продължение с други средства на комунистическата, бодра другарска смяна, тренирана да гази в света на капитала….Под ножа му задължително падат хората, които имат какво да кажат в нашата злощастна гилдия. Процес на прочистване от ярките личности, от онези със самочувствие и способности, отдавна осъществен в печатните и повечето електронни медии.

След 28 години

Горан Благоев напусна БНТ,

както обяви журналистът във Фейсбук. Той в прав текст си каза какво мисли за генералния директор и председател на УС на БНТ на име Емил Кошлуков, но какво от това.

Съветът за електронни медии нали си го избра, явно е достоен за поста, особено след предишната му работа, която се оказа наистина вълнуваща - програмен директор на пропутинската телевизия АЛФА през 2016/2017 г. Като е на „Атака“, каква да е всъщнос?

Кошлуков криеше успешно този факт, но той

лъсна с цялата си неустоима прелест

при кандидатстването му в БНТ.

Ала това не се оказа никаква пречка, напротив, очевидно този факт се вписва в генералната линия и го изведе до директорския стол.

Вероятно това е голямо достойнство, та нали националистът Волен Сидеров и медията му са жалони за журналистика. А около тях по тайнствен начин се носи сиянието на депутат от омразното Волену ДПС, нарекъл се сам Корпулентния. А това очевидно е достатъчно за да си по сърце на властта.

Всички добре помнеха как през април 2019 г Константин Каменаров, дотогавашен директор на БНТ, подаде оставка във връзка с осъдителната присъда, която получи. А тя вече не му позволяваше да заема поста си, като той освободи мястото… за Кошлуков. Признат бе за виновен в това, че е шофирал, употребил алкохол. Случват се такива неща третата власт елегантно да бие шута на четвъртата. Волно ли, неволно ли? След известно ослушване

в БНТ се възцари Кошлуков

И Горан Благоев скоро бе взет на мушка, както си му е редът. Беше въпрос на време да го разкарат. И го разкараха.

Той написа във „Фейсбук“:

"От вчера вече не съм служител на БНТ. След 28 години и половина казах "Довиждане" на институцията, която ме изгради като професионалист. Направих този избор с пълната убеденост, че там където

започна да властва примирението,

безхарактерността, посредствеността аз повече не мога да имам място. Изминалите три месеца ми дадоха да разбера как са се чувствали неудобните личности след девети септември 1944 г. Благодаря за това откровение на Кошлуков и лакеите му. Няма как обаче да им благодаря за едно натрапчиво чувство, което досега не съм изпитвал по коридорите на Сан Стефано - чувството, че се намирам в някаква мутренска среда. Това досега не е било в БНТ".

Сетих се, четейки тези думи, какво ми каза веднъж покойният писател Христо Калчев, вкарал мутрите и на литературното поле: „Тук на тоя терен действат много интереси. В тая малка държава много мафии са си преплели интересите“. Но от тогава изтече доста вода, сега сякаш останахме с една мафия, ръководена от всемогъща Купола, от Капо си тути капи". А си нямаме магистрат като съдията Джовани Фалконе от Сицилия, който да разбие омертата, макар и с цената да бъде взривен заедно със семейството и охраната си, както му се случи на него.

Още като програмен директор Емил Кошлуков размаха среден пръст в ефир -

един среден пръст –символ

Не какъв да е, а очевидно предназначен за цялото ни общество, за всички нас. Символ на това колко ги е еня за общественото мнение.

И съвсем неслучайно беше размахан в ефир по повод протестите за защита на Пирин. Защитата на природата ни особено силно дразни тайните и трайни господари, защото им бърка директно в джоба. Или поне ги забавя.

Този мил фалически символ се корени още във праисторическите времена, когато човек не се е различавал особено от животното. Ето, че в България еволюцията е сменена от регресия, за да стигнем пак до човекоподобни мутри, които да командват живота ни, а от свитата им да го демонстрират със среден пръсти. В края на 2020 г., в държава от Европейския съюз. Последното сякаш също вече не се нрави на кукловодите. Току виж и от там ни изкарали, размахвайки среден пръст.

В коя друга европейска страна можеш да изгониш с лека ръка

журналист от ранга на Горан Благоев

И да не ти пука, това да няма никакви последствия за теб. И да го бяха уволнили, все тая. Синдикати изобщо не съществуват в нашите медии.

Ето как колега описа работата на Горан Благоев:

„Църквата удобно забрави какво той направи за нея. Как вкара църковната тема в новините, когато шефовете твърдяха, че това не е за новини. Как започна да предава празничните богослужения, да обяснява достъпно литургиите и за сметка на БНТ украсяваше с цветя катедралата години наред, за да са красиви кадрите- БПЦ не даваше пари за това. Как коментираше години наред без хонорар всички национални празници, а тържествените литургии от Рождество и Възкресение превърна в специален празник за зрителите.

Стотиците репортажи за българите в чужбина,

за които сега никой не говори в новините. За Западните покрайнини, за бесарабските българи, за Голо бърдо. Филмите му - за патриарх Максим " Моето служение", за акад. Лихачов " Държавата на духа", за Зографския манастир "Духовност и достолепие български", единственият филм, който се съхранява в библиотеката на манастира, за цар Самуил - " Островът на Цар Самуил", " Майката църква" за желязната църква в Истанбул, "Светителят " за Св. Киприян, който взе международни награди в Рим и Москва. И най - сетне

" Вяра и общество,"

първото предаване от този тип в ефира. Колко хора обърна към Бога за 15 г. Беше първият, който откри и популяризира делото на дядо Добри. Негова заслуга е и отстояването на темата за митрополите и досиетата им в ДС. Тогава почнаха и проблемите му“.

Нормално. Всички проблеми почват от тези две главни букви, белязали злата ни участ, оковали ни във веригите на посредствеността, злобата и омразата към креативността.

В „прощалното“ си писмо Горан Благоев пише още:

„Тръгвам си обаче и с болка към онези колеги, които през тези изминали три месеца демонстрираха своето безгръбначие и угодничество към силните на деня! То неминуемо спомага за

затъването на БНТ в тресавището в което тя се намира

Дано не я удавите съвсем колеги, защото отговорността за това ще бъде ваша, а не на Кошлуков който така и не разбра какво е БНТ и каква трябва да бъде. Непротивенето на злото е съпричастност на самото зло.“

Един грях, който търкаляме всички ние-като Сизиф скалата си си. И край не се вижда.

Всъщност, не, има признаци, че развръзката приближава, но ще е жалко, нелепо и контрапродуктивно, ако българското общество пак остави да го освобождават отвън. Това обикновено не е точно освобождение, ако не сте забелязали.

„Да бъдеш Бонапарт, а да станеш крал- какво падение“, казал тогава някой си Пол-Луи Курие.

Кошлуков, разбира се, не е Бонапарт, минал е покрай него, но падението е страшно и тази мисъл го илюстрира чудесно.