Доц. д-р *Желязко Арабаджиев отговаря пред "Стандарт" на въпроси, свързани с рака  на яйчниците.

Крис Евърт - тенисистка от близкото минало, носителка на 18 титли от Големия шлем и седем пъти номер едно в световния женски, тази седмица съобщи, че е диагностицирана с рак на яйчниците. 67-годишната тенисистка сподели, че заболяването е открито в ранен стадий, провела е операция и сега предстои химиотерапия, на която възлага надежди за пълно излекуване. Крис Евърт посъветва своите последователи в социалните мрежи да следят за поява на дискретна симптоматика, подсказваща наличие на рак на яйчниците и веднага да потърсят консултация с онколог.

Също така препоръча жените да се интересуват от фамилната история за рак в семействата си, защото генетични дефекти предавани през поколенията много често стоят в основата на възникване на рака на яйчниците. Историята на Крис Евърт не е изолирана. Макар и да не е сред първите 10 най-чести онкологични заболявания в България, през 2020 с рак на яйчника са диагностицирани повече от 700 пациентки.

Оптимистично е, че тенденциите показват намаляване на заболеваемостта от този вид рак от 2008 година насам, както и значително намаляване на смъртността от това заболяване, вероятно поради подобряване на ранната диагностика, нови хирургични техники и най-вече нови лекарствени продукти за рака на яйчниците.

Въпросите, които търсят отговор тази седмица са:

1. Какви са симптомите при ранен рак на яйчниците?

Традиционното схващане е, че симптоматиката е признак на напреднал процес, но съществуват убедителни данни, че повечето пациенти имат ранна проява на болестта. Едно ново проучване от Калифорния, САЩ, публикувано само преди няколко месеца, предлага актуален поглед върху ранните индикации за високорисков, ранен стадий на епителен рак на яйчниците. Учените са установили, че повече от 70% имат поне един ранен симптом, като например коремна/тазова болка или повишена обиколка/пълнота в талията.

Жените с по-големи тумори могат да имат и повече симптоми, които да насочат към диагнозата. Това показва, че ракът на яйчниците в ранен стадий не винаги е "тихо" заболяване.

В проучването са били проследявани 419 пациенти, провеждащи химиотерапия. Всички пациенти са били с високо рисков, ранен стадий епителен рак на яйчниците (първи или втори стадий от четири степенната класификация на болестта) 40% от пациентите са имали един симптом, докато 32% са имали множество симптоми при диагностициране на рака. Само 28% от пациентките не са имали симптоми и техните тумори са диагностицирани при случаен клиничен преглед при гинеколог.

Най-честите симптоми при рак на яйчниците са коремна или тазова болка (31%), "напълняване" или повишена коремна обиколка (27%), необичайно вагинално кървене (13%), проблеми с уринирането (10%) и стомашно-чревен дискомфорт (6%).

Не е била установена връзка между възрастта при диагнозата и вида и броя на симптомите. Установена и била зависимост между размера на тумора и тежестта на симптоматиката: пациентите с по-големи тумори (>15 cm) са по-склонни да имат множествена симптоматика отколкото тези с най-малки тумори (10 cm или по-малки) в съотношение 46% срещу 21%.

Интересното в това проучване е, че за разлика от други, тук не се открива връзка между броя на симптомите при диагностициране и смъртността от рак на яйчниците. Това откритие е изненадало изследователите, както и липсата на връзки между симптомите и възрастта, стадия или хистологичния подтип, като очакванията се били, че по-младите пациенти може да имат повече симптоми при диагнозата. Също така се е смятало, че пациентките, които са по-малко симптоматични, се диагностицират в най-ранен стадий, но и това не се потвърдило в проучването.

Всичко това налага, пациентите и здравните специалисти да бъдат внимателни и да проследяват всеки един от горните симптоми, за да се увеличи рано откриване и потенциално подобряване на лечението на това заболяване. Ракът на яйчниците не винаги убива. Всъщност до 80% от пациенти в ранен стадий на заболяването са излекувани.

2. Какви генетични дефекти могат да предскажат развитие на рак на яйчниците?

Генетични нарушения в нормалните клетките произхождащи от гърдите или яйчниците при жени, могат да доведат до трансформирането им в ракови. Жени с фамилна история за рак на гърдата имат два пъти по-висок риск за развитие на това заболяване в сравнение с останалите. Ракът на яйчниците и рака на гърдата показват фамилно предразположение - около 5-10% от случаите с рак на гърдата и 10-15% с рак на яйчниците.

В резултат на генетично предразположение, дължащо се на специфични генетични мутации, значително се увеличава индивидуалният риск за развитие на тези тумори, като главно на мутации в гени BRCA1 и BRCA2. Мутации в тези гени осигуряват най-висок относителен риск - около 10 до 20 пъти за развитие на рак на яйчниците и рак на гърдата. Именно мутациите в BRCA1- и BRCA2-мутации са причина за около 25-60% от наследствения рак на гърдата и 11-39% от наследствения карцином на яйчниците. Оценката на риска от наследствен рак на гърда или яйчници се провежда чрез генетична консултация от генетик и чрез генетично тестване на биологичен материал (кръв или туморен материал).

Препоръчва се мутационно тестване само ако индивидът има лична или фамилна история за тумор, показващ наследствено предразположение - само тогава тестът може да бъде адекватно интерпретиран и да подпомогне терапията. За жени без тумор или роднини с известна BRCA-мутация се препоръчва провеждане на генетична консултация, а ако се установи висок генетичен риск, основан на информация от фамилна история, тогава провеждане на генетично тестуване за BRCA-мутационен тест. Не се препоръчва генетична консултация или рутинно BRCA-тестване при жени, чиято фамилна история не е свързана с повишен риск за потенциално вредни BRCA-мутации. Не се препоръчва генетично тестване на деца, дори и тези с фамилна история, предполагаща BRCA1- или BRCA2-мутация.

3. Каква е диагностиката и лечението на рака на яйчниците в различните стадии на болестта?

Препоръчват се редовни профилактични гинекологични прегледи, поне веднъж годишно, като може и на 6 месеца при жени с по-висок риск от развитие на рак на яйчниците (фамилна анамнеза, хормонални нарушения и др.). По отношение на инструменталната диагностика метод на избор е ултразвуковото изследване (т.нар. ехограф). Ехография играе водеща роля в диагнозата и диференциалната диагноза на яйчникови тумори и е метод на първи избор при съмнение или данни за яйчникова туморна формация. Чрез ехографското изследване може да се отграничи злокачествен от доброкачествен тумор (най-често киста), както и да се стадира процеса с оглед последваща операция или лекарствено лечение.

По точна информация за положението на тумора в малкия таз, ангажиране на лимфни възли по съседство и съседни органи, се използва компютър-томографско и магнитно-резонансното сканиране. И двата вида сканиране предполагат изобразяване на органите не само в малкия таз, където са позиционирани яйчниците, но и в цялата коремна кухина, където при по-напреднали процеси също може да има туморни формации наричани метастази (разсейки). В процеса на диагностика на яйчниковите злокачествени тумори трябва да се изследва и специфичен туморен маркер носещ означението СА-125 (от англ. Cancer antigen - СА), който е умерено до значително увеличен при почти всички случаи на рак на яйчника.

Лечението в ранните, а и дори при напредналите стадии на рака на яйчника, е оперативно, провеждано от специалист онко-гинеколог. След операцията, в над 90% от случаите (с изключение на много ранните с малки размери тумори) се провежда химиотерапия. При липса на метастази, тази химиотерапия е с профилактичен ефект - да предпази пациентката от рецидив на болестта, а в случаите на наличие на метастази - химиотерапията е лечебна и има за цел да спре развитието и разпространението на процеса. През последното десетилетие в съвременното лечение на рака на яйчниците навлезе и таргетната терапия.

Това са лекарства насочени към определени специфични части или процеси на туморната клетка, което осигурява по-добро и по-продължително лечение в сравнение само с химиотерапията. С установяване на мутация в BRCA1/2 за която стана дума по-горе, пациентките с напреднал рак на яйчниците могат да получат специфично лечение насочено точно срещу тази мутация в туморните клетки. Всичко това подобрява прогнозата на пациентките с рак на яйчника и дава нови надежди за все повече излекувани от това заболяване пациентки.

*Доц. д-р Желязко Арабаджиев е специалист по медицинска онкология с повече от 15 години опит, началник на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му интереси са в областта на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно дружество по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни дружества по онкология. Автор е на над 60 статии, публикации в български и международни списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.