Публикуваме спомени на снахата на баба Ванга, споделени пред 24 часа:

Наричаше Людмила Живкова “керко”, а Тодор Живков шокирала с неговата тайна, че искал да се самоубие като партизанин, казва снахата на пророчицата

Д-р Здравка Методиева е снаха на Ванга и живее с нея от 1974 г. до смъртта на пророчицата през 1996 г. Тогава е омъжена за Димитър Вълчев - осиновения син на Ванга, но през 2000 г. бракът им е разтрогнат.

Тя е кардиолог и ревматолог, владее 4 езика. Д-р Методиева е била завеждащ в специализиран ревмокардиологичен кабинет в болницата в Петрич, работила е в окръжната болница в Благоевград, в балнеологичен медицински център в Сандански.

Преминала е различни обучения по кардиология, ревматология, физикална терапия у нас и в чужбина. Завършила е и курсове по традиционна китайска медицина, даващи право да лекува с иглотерапия и лазер.

Редовен участник в редица национални, международни и световни конгреси, симпозиуми и семинари. Автор е на книгата “Ванга, каквато я познавам”.

- Д-р Методиева, близо 2 г. се борим с коронавируса, появяват се все по-заразни и смъртоносни щамове, мутации, умират хора. Предсказала ли е Ванга подобна световна епидемия?

- Преди да си отиде, майка Ванга много пъти ме питаше, беше много замислена, разтревожена, притеснена.

“Кажи бе, Здравка, каква е таа болест, що се предава по въздуха. Много бързо се предава, много народ ке засегне, много народ ке умре. Аз си отивам, ама след мене колко народ ке си иде, ако знаете! Боже, Боже, Боже, как да я спреме таа болест! Не можем да я спреме.” Това бяха думите.

И ние всички се чудим каква е тази болест. Явно е някаква въздушна инфекция, вирус, нещо друго. Стана историята с антракс и си казахме, че сигурно е това. Но сега, когато вече имаме пандемия от коронавирус, съм сигурна, че това е имала предвид. Казваше: “Боже, Боже, Боже, за пусти пари се продадоха.” Имаше предвид, че болестта има нещо общо с парите.

Повтаряше, че ще загинат и много деца. Ще поразява сърцето, мозъка, белия дроб, нервната система, ще се развива много бързо. Предсказваше, че ще дойдат много нови болести и хората ще загиват като мухи по улиците. Това е истината и аз не мога да я скрия. Това е нашето бъдеще.

- Какво бе отношението към официалната медицина?

- Ванга беше свързана с официалната медицина, със светилата на България. Когато дойдеше болен при нея, тя първо питаше какво са казали докторите. След това насочваше при кой специалист да се отиде.
Тя задочно познаваше специалистите и знаеше кой как може да помогне и пращаше хората. Много колеги, с които сме се виждали на конгреси, са ми казвали: “Аз не познавам леля Ванга, а тя ми праща пациенти.”

Имаше духовна връзка с всички лекари светила. Виждаше медицината какво може да направи и оттам нататък с какво да се помогне. Казваше, че когато застане пред нея човекът, го вижда като на екран. На тези, които нямаха физическа увреда на някой орган, им казваше, че “душата му е болна, телото му е здраво”.

Когато идваха болни дечица, първо питаше дали е кръстено детето. Даването на името, ритуалът кръщаване е нещо много важно в живота на човек. Даването на име хич не е случайно и това като че ли определя съдбата на човека. Спомням си за едно дете - родителите искаха едно име, бабата и дядото - друго, стигнаха до сериозен конфликт. Тя ги държа няколко дни на Рупите и мислеше, мислеше и накрая каза: “Е така ке се казва детето.

Три дена се боря за вас, за вашето дете.” С кого се бори? Явно има някой над нас, с когото тя общува.

Много се измъчваше, когато виждаше, че болният ще умре. Усещаше тези случаи още преди човекът да влезе при нея. Това я измъчваше, но не казваше истината директно. Подсказваше им, ако могат, сами да разберат. Понякога обаче казваше за смъртта директно.

При нея бе изпратен проф. Никола Шипковенски да прави филм. След разговора им тя излезе от стаята и тръгна към кухнята, където бях аз. Беше много ядосна и нареждаше на висок глас: “Ха, шарлатанка съм била! Он ке ми каже шарлатанка на мене! Щел да дойде след 6 месеца! Ке дойде, ама нема да дойде, оти ракът го мори. Он ке умре!”. И наистина професорът умира от рак.  

- Разпространяват се и билкови рецепти, за които се твърди, че са нейни.

- Тя не беше лечителка, а пророк. Виждаше всичко и даваше съвети. Аз такива рецепти не съм записвала. Питала съм я дали мога да записвам рецептите и съветите, които дава на хората, и да ги предаваме на други.
“Не, керко! Не може! За всеки човек ми се казва различно.

Една и съща болест, а за всеки е различно лечението. Не е една билка за всеки, не е едно и също лечението. Мени се”, ми е казвала и естествено - не съм ги записвала. Има някакви рецепти, които се предават от уста на уста.

Дори имам пациенти, които ми казват, че ползват рецепти на Ванга и ме питат какво ще кажа. Щом са им помогнали, нека продължат да ги ползват.

- Казахте, че е виждала предстоящата смърт, но пък не е предсказала кога ще почине Людмила Живкова. Как си го обяснявате?

- Това е мистерията! Защото майка Ванга не всичко можеше. Тя казваше: “Не ми се даде.”

Явно не всяко събитие се даваше. А и това е един внезапен инцидент.
Людмила почина в деня, в който трябваше да дойде при нас на Рупите. Ние я очаквахме, защото месец по-рано се беше родил големият ми син, а Людмила беше изпратила подаръци за него и искаше да го види.

Същия ден родителите ми чуват по радиоточката, че е починала, и ми се обадиха. Беше трагедия! До края на живота си майка Ванга страдаше за Людмила, но каза: “Ке дойде ден, ке се разбере истината, не може да остане скрита.”

Много страдаше за нея, защото Людмила ни беше ангел хранител. Винаги питаше от какво имаме нужда, но никога не се е налагало с нещо лично да помага на семейството ни. Покани ни на работа в София, но отказахме. На идване носеше каса кока-кола, защото майка я обичаше, и едни бисквити, които бяха с масло.

Людмила обаче има заслуга за спасяването на гроба на Петър Дънов. Трябвало е там да се построи посолство на СССР и гробът да се премахне, но майка се обади на Людмила и тя реагира веднага.

Спаси Роженския манастир от превръщането му в туристически обект.

- Защо сте я възприемали като закрилник?

- Тя спаси цялото ни семейство. Това стана през 1975 г., когато направиха обиск на къщата, докато бяхме на море в Созопол в почивната станция на профсъюзите. Бяхме Ванга, аз, мъжът ми, мъжът на сестрата на Ванга - Стоян, и шофьорът Чечи. Ванга тогава беше замислена, неспокойна - хем радостна, че сме на морето, на пясъка, на слънце, хем угрижена и все повтаряше: “Абе на небето ми пише една дума “клепси”.

Тогава Чечи каза, че това е гръцка дума и означава кражба. Тя обаче се чудеше кой пък може да краде. След няколко дни леля Люба се обади на чичо Стоян и каза, че са правили обиск първо в тяхната къща и след това в къщата на Ванга и всичко било обърнато с главата надолу. Прекратихме почивката и се върнахме.  

Намерихме къщата разбъркана. Нейните дрехи бяха събрани, за да се дадат на дома за деца, а семейството трябваше да бъдем изселени
в Северна България. Тогава майка изпадна в стрес, вдигна кръвно и я приеха в болница. Людмила веднага отиде в болницата да я види и обеща, че всичко това ще бъде прекратено и повече няма да има неприятности. Това беше героична постъпка от страна на Людмила, защото по това време партията репресираше всеки, който посещава Ванга.

Връзката им беше много силна. Людмила я наричаше “майко Ванга”, тя отговаряше “керко”. И започна да я посещава много често, ние ходехме в “Бояна”. Людмила беше много скромен човек и за нея майка казваше: “Людмила е светица!”.

Ако беше жива, щеше да направи много неща за България и щеше да върви нагоре. А тази наказателна акция с обиските беше, защото Ванга отказа да приеме без ред близка на вътрешния министър. Когато Димитър отива от милицията да вземе иззетите вещи от къщата, се оказа, че липсват много неща.

След време любовницата на офицера, който води обиска, дойде при Ванга и подава пръстен, за да гледа. Майка веднага си го позна, че е нейният, изчезнал след обиска. Затова е повтаряла “клепси”, защото буквално бе извършена кражба от дома .

Тогава любовницата разкрива какво е подарил офицерът. Така че истината винаги излиза наяве.

- Какво беше отношението на Тодор Живков към Ванга?

- Първата им среща е била през 1967 г., когато тя настоява да се разреши да предсказва съдбите на хората официално. Отива при него със сестра си Люба. Това е било своеобразен изпит - той да разговаря с нея и да прецени дали Ванга може да приема хора. Влиза сама при Живков и той казва: “Наборе!”. Тя му разкрива негова лична тайна - как е искал да се самоубие в партизанския отряд и как му е засякъл пистолетът. Тогава никой не е знаел това.

На тръгване сестра Любка я поема от вратата, а Живков казва: “Любке, пази Ванга! Тя е много ценна.”

След този разговор изпращат проф. Георги Лозанов да направи проучване Ванга познава ли, или не, дали има нужда от нейната дейност и дали да се разреши официално да приема хора. Той и сътрудниците му събират анкетни листове от хората, които идват при нея - дали им е познала, доволни ли са и др.

Заключението е, че на 80% тя познава и е полезна. Тогава се разрешава официално да приема хора, поставя се охрана, плаща се такса на портата.

Живков не вземаше отношение, правеше се, че не вижда, че не знае за силната връзка между дъщеря си и Ванга. Защото, ако покажеше, че одобрява това приятелство, означаваше да се настроят хора срещу него. Много врагове имаха.

Ходили сме при Людмила

и Тодор Живков във

вилата в “Бояна”
На една от първите срещи беше министърът на културата на Индия, с когото говорих на френски. Попита ме кой лицей съм завършила, защото говоря перфектно френски. Казах му, че съм завършила обикновена гимназия в Петрич, и той остана удивен.

Имали сме среща със снахата на Индира Ганди и Ванга предсказа смъртта на Индира и на сина . Каза, че изборите ще ги спечели, но да държи в ръката бяла кърпичка. Има някаква връзка между предметите, символите, има някакво значение - дребни неща, но със съдбовно значение, което тя виждаше.  

Любомир Левчев беше заминал за чужбина и тя му заръча на приема да е с бели обувки. Той се учуди как на официален правителствен прием ще отиде с бели обувки и не го изпълнява. И там Левчев получава сърдечната криза.

- Знаехте ли, че в къщата има подслушвателни устройства, намерени години по-късно?

- Да, знаехме, че сме подслушвани. Като влязох в къщата да живея, бях предупредена, че има подслушватели - да не се плаша. Ние ги чувахме. Техниката не беше на високо ниво. Когато се включваха, се чуваше едно щракване.

Но какво от това? Ние не правехме нещо, с което да навредим на държавата.

Подслушваха се основно хората, които идваха при нея Монтирали ги бяха, когато едно лято бяхме на море, и са инсценирали ремонт в стаите, където гледа и почива. След години човек от Шесто управление на ДС ни го разказа как е участвал в поставянето.

- Смятала ли е, че има извънземен живот?

- Казваше за извънземните, че те идват, посещават Земята, но кога ще направят връзка с хората - те ще решат, но ни наблюдават.

Разказвала е как идват извънземни, вземат я и я водят на планетата Ванфим. Облечени са с лъскави дрехи като скафандри. Там всичко блести, искри. Казва, че са сложили на ушите нещо като слушалки, апарат на главата. Там хората не ходели, а сякаш летели. Не разговаряли, но се разбирали и били много работливи.

- Д-р Методиева, предстои отбелязване на 110 г. от рождението на Ванга, но като че ли още се спори дали е родена на 3 октомври, или 31 януари. Вие какво знаете?

- Тя ми е казвала: “И за рождената ми дата ке се спори.” Никой не може да каже истинската рождена дата. Аз намерих в архивите на Струмица чрез молба до архивите в Скопие документ, който се пази. Изпратиха ми копие от Домовата книга на Струмица, който е много блед, но все пак личи какво е написано.

Пише, че Вангелия Пандева Сурчева е родена на 3 октомври 1911 г. На 31 януари, годината не си спомням, но е няколко години по-късно, е записана сестра Люба. Записани са и братята им Томе и Васил, който пък загив, а Ванга предсказва неговата смърт.

Когато Васил тръгва с партизаните, тя му казва: “На рождения си ден да бъдеш тук”, и той загива на рождения си ден. Тогава отива да взривява един мост, но фитилът е къс, Васил не може да избяга и се взривява.

Ванга е единственото дете на Панде и Параскева Сурчеви. Майка починала скоро след раждането. Баща се жени втори път за Танка и имат още 3 деца.

Мащехата се е държала много зле с нея и ми е казвала: “Майчина ласка ли, какво е това майка, не помня”. Ванга се ражда седмаче, два месеца я държат в телешко шкембе, което имитира майчина утроба. Хранят я с хляб в тензух, за да го смуче. За това време Ванга не проплаква, но накрая оживява. Баща е бил ратай, работил е по чуждите ниви.

Тя е записана по-късно и затова казвам, че нейната истинска дата на раждане не е известна. Официално обаче в документите е написано 3 октомври. Вероятно се е родила през пролетта, а по-късно, когато баща се прибира от работа, станало е ясно, че ще живее, и той отива в общината и я записва. Поне тя така разказваше: “Тате беше на работа цело лето. Кога се прибра у дома, отиде и ме записа.”

Празнували са и 31 януари, но аз мисля, че това е бил празник на Любка. И когато каза, че за рождената дата “ке се спори”, допълваше: “Ама, айде, ке празнуваме и двете дати.”

За нея най-големият празник обаче беше Благовец - 25 март, и защото тя е Вангелия - Блага вест. Тогава се стичаха стотици хора с торти, букети, подаръци. За нея именият ден беше по-свят празник от рождения.