Нов здравен модел ли?! 3 месеца чакам разрешение да купим два ехографа със собствени средства, казва един от най-успешните директори на областни болници, който оставя здравното заведение без дългове след 9 години управление

Представяме ви интервю с д-р Стефан Филев за вестник 24 часа:

- Д-р Филев, какво е да си директор на областна болница 9 години?

- Днес да си директор на областна болница, е трудно, а близката тенденция е да става още по-трудно, докато стигнем до мисията невъзможна.

В последната година и особено в последните месеци нещата в икономически аспект се промениха драстично. Две години бяхме в пандемия с въведени ограничения за планов прием и лечение, което се отрази на приходите, получавани от болничната дейност.

Наложи се преструктуриране на много от отделенията, за да може болницата да работи в пандемична ситуация.

С една дума - трудно е в днешно време да си директор на болница, особено на търговско дружество, което не е еднолично акционерно дружество.

- Адекватно ли е това, което се прави от здравното министерство?

- Увеличаването на цените на клиничните пътеки, обявено около 25%, за нашата болница ще е около 22-23%. Това е много навременен акт, но тези средства няма да са достатъчни.

За да бъде адекватно финансирането на болниците, трябва да е по-голям процентът на увеличение на клиничните пътеки. Пациентопотокът е силно намален, хоспитализациите през последната година са с 6000 по-малко.

Все още не са възстановени нивата от 2019 г.

Всички пациенти идват в последния възможен момент за хоспитализация. Има и утежняване на патологията поради страх от COVID. Парите, които са заложени за увеличение на заплатите на лекари, медицински специалисти и санитари, е трудно постижимо да бъдат запазени.

Перспективата не е розова, тъй като ще има много лечебни заведения, които няма да оцелеят финансово поради растящите цени на енергийните доставчици и на горивата, а оттам и на всички други материали и услуги, необходими за осъществяване на лечебната дейност.

При тези цени на клиничните пътеки няма как да се осигури договореното между синдикатите и Министерството на здравеопазването 100% увеличение на работните заплати. Затова увеличението на цените на клиничните пътеки трябва да бъде поне 45%, за да няма фалити на болници.

Имам резерви и към методиката за увеличаване на заплатите

Всички колективно ще вземат едно и също, без да се отчитат дейността и приносът на самия лекар към лечебното заведение.

Губи се индивидуалното стимулиране на работещи структури, лекари и специалисти по здравни грижи. За мен това не е адекватно решение, защото се премахва възможността за допълнително материално стимулиране. За него няма ресурс.

- Колко са средните заплати на лекари и медицински сестри в болницата в момента?

- 3700 лв. е средната брутна заплата на лекарите за първото тримесечие. Специалистите по здравни грижи са взели по 2300 лв., санитарите са с по 1500 лв. средно.

Но това са възнаграждения с доплащанията за COVID. От 1 август, след като отпаднат доплащането за неблагоприятни условия на работа и компенсациите, ще видим какво ще се случи.

Заложеното увеличение за възнаграждения не обхваща техническите служби, чиито заплати също трябва да се актуализират. Болницата е един организъм, в който работят още инженери, техници, технолози, счетоводители.

- Министър Асена Сербезова каза, че промяната в здравната система е в ход. Вие какво очаквате от новия модел на здравеопазването?

- Не са ми известни детайлите на сочения нов здравен модел и какъв е той. Истината е, че много трудно се случват нещата при работа с министерството.

Така вече 3 месеца очаквам разрешение за закупуване на 2 ехографа - при това със собствени средства.

Единият е за перинатална диагностика на бременни жени, чрез която се установяват малформации на плода, което е много важно за бъдещите майки. Другият е за контрастна ехография в гастроентерологията.

И в хипотеза, че не чакаме финансиране със средства от министерството, а е необходимо само да получим разрешение за стартиране на процедура за обявяване на обществена поръчка, за мен е необяснимо забавянето.

Това е само един пример колко бързо се случват нещата в променения здравен модел.

- Какви са според вас най-тежките грешки в здравеопазването?

- За мен най-основната е, че няма приемственост. Трябва да се изработи стратегия и да се набележат цели, които да се преследват стъпка по стъпка. Трябва

план, в който да има приемственост между различните правителства,

и всички да работят по него. Законодателите трябва да помислят и за вдигане размера на здравната осигуровка. Здравеопазването трябва да се погледне глобално като елемент от националната сигурност. Не да се сещаме само в условията на кризи и епидемии и едва тогава да се работи за по-високо качество и осигуряване с достатъчно кадри.

Електронното здравно досие при всички случаи ще бъде от полза, но то не е панацеята за решаване на всички проблеми. Ще осигури, разбира се, много по-добра проследяемост на пациента, осъществени манипулации и др. До голяма степен ще се намали възможността за злоупотреби.

- Има ли решение на проблема с кадрите в болниците?

- Има, ако държавата се намеси решително. Това е неин приоритет. Тя трябва да подпомогне оставането на кадрите в България. Да бъдат стимулирани да работят тук - това трябва да бъде държавна политика.

Не само за заплатите става дума. Трябва

да им се осигурят възможности да се развиват и да израстват

Да се облекчат и осигурят процедурите за развитие на младите специалисти.

- Някои болници поемат следването срещу ангажимент медиците да работят при тях за определен срок. Това може ли да е решение?

- Не съм любител на подписването на договори и задължаването на младите 5 г. да работят в дадена структура. Човек трябва да работи с желание това, което иска, на място, което той си избере.

Ние трябва да направим така, че младите специалисти да пожелаят да останат да работят в областната болница. В нашата болница имаме 20 специализанти и много запитвания за започване на специализация.

Доста от придобилите специалност остават и продължават професионалния си път при нас.

- Може би сте единственият директор, който се оттегля по собствено желание след 9 г. успешно управление и сбъдната десетилетна мечта за събиране на двете бази в мегалечебен комплекс. Как си тръгвате - удовлетворен или огорчен?

- Това е дълго обмисляно решение, което е узряло отдавна. Още преди 6 месеца съм известил министерството, че желая да бъда освободен като изпълнителен директор. Мотивите ми са предимно лични.

Не мога да бъда огорчен, тъй като това са елементи от работата. Аз си тръгвам удовлетворен. Няма нещо, заради което да се срамувам. Много неща направихме и за базата, и за техническото обезпечаване въпреки трудностите. Те са видими и остават след мен. Това ме изпълва с гордост.

Успяхме да построим с пари от продажба на имоти и нисколихвен заем 7-етажния корпус, в който ще бъдат преместени отделенията от старата болница. Седем отделения са реновирани, закупена е много техника.

Най-голямото постижение е вдигането на нивото на съдовата хирургия

на трето ниво на компетентност с изграждането на хибридна операционна. Съдовите ни хирурзи са много добри специалисти. Взеха присърце идеята да предлагаме високотехнологично качество на здравната услуга.

Благодаря на д-р Шкварла и д-р Грудков, които много бързо се вписаха, иновативни са и в момента работят много отговорно и здраво.

Искам да благодаря на доц. Светлозар Стойков, че силата на нашето приятелство надделя над здравия разум и той прие предизвикателството да напусне университетска болница, за да дойде да оглави АГ отделението.

Плодовете от неговия труд са реални - от около 500 раждания годишно сега са над 1100. Силно увеличен е обемът на гинекологичните операции.

Търновските жени вече не ходят да раждат другаде, а от съседни градове идват при нас. Същото е и за екипа на кардиологията начело с д-р Бенов, гастроентерологията начело с д-р Колева, хирургията начело с д-р Стойнов.

Болницата е в стабилно финансово състояние

Въпреки всички трудности имаме 79 хил. лв. печалба за 2021-а, без дългове, а поех болницата през 2013 г. с 2,2 млн. просрочени задължения.

- Как ви повлияха нападките срещу болницата, започнали след смъртта на 18-годишния Христо Денев в началото на пандемията?

- Срещу болницата имаше злостни организирани кампании от хора, които са били заинтересовани това да се случи поради ред причини.

Няма да навлизам в детайли, въпреки че много неща мога да разкажа, но имаше ожесточена атака срещу хората, които 24 часа в денонощието бяха на разположение на пациентите, имащи нужда от лечение.

Най-големите критици, които наричаха болницата мъртвилница и как ли не, при нужда отново търсиха компетентната помощ на специалистите. А смъртността от COVID в нашата болница в никакъв случай не е по-висока от останалите болници, като се отчете и това, че тук се приемаха за лечение най-тежките пациенти от областта.

Процентът на починали ковидни пациенти при нас е 25,26%

В областната болница във Враца смъртността от COVID е 32%, в Перник е 30%, в русенската болница “Канев” - 29%, същият е процентът и в “Св. Георги” в Пловдив. За София “Пирогов” е с 33%, Александровска болница - 29%, ИСУЛ - 25% леталитет в пандемията.

- Какво от плановете ви за МОБАЛ в Търново остана недовършено?

- Исках много да се случи реновирането на клинична лаборатория, урологично отделение и неврохирургия. Имаше планове за закупуване на техника, но не всичко зависи от нас.

- Кои са трите най-важни неща, които ще предадете на приемника ви д-р Красимир Попов?

- Да са здрави той и семейството му, тъй като това е най-важното. Да издържи успешно конкурса, който трябва да бъде обявен от министерството, за да не е дълго временно изпълняващ, и да е независим в решенията си.

Да се ръководи единствено от интересите на болницата

Да не забравя, че основният капитал на болницата са хората, с които работи.

- Какво ще вземете със себе си след 30 г. работа в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”?

- Моят трудов стаж е започнал от тази болница. Напускам я, но оставам колега на всички специалисти, с които много повече време сме прекарвали в болницата, отколкото със семействата си.

Вземам много приятелства, запазвам чудесни колегиални отношения с тези хора, с които минахме заедно през толкова изпитания. Емоционалната ми връзка с тях е много силна.

*Визитка:

Д-р Стефан Филев е директор на МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов” от 2013 г.

Завършва медицина през 1992 г. в Медицинския университет в Плевен. От октомври 1992 г. до март 2007 г. работи в ОАРИЛ в областната болница във Велико Търново

От 1997 г. има специалност по анестезиология и реанимация

От 2007 г. до октомври 2013 г. е бил началник на спешното отделение в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”