Трябва двойно увеличение на парите за дентална помощ в бюджета на НЗОК за следващата година, за да оказваме реална помощ на хората над 18-годишна възраст

Това каза в интервю за БТА д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз /БЗС/. Договарянето на анекс към Националния рамков договор 2020-2022 г. за финансовите параметри трябва да започне в момента, в който поректобюджетът се внесе в парламента. По думите на д-р Шарков има проект на бюджет, който "изтече" в медийното пространство и според него засега за дентална помощ за 2022 г. се предвиждат 234 млн.лв. Бюджетът изобщо няма да покрие инфлацията, прогнозира д-р Шарков. Дали съсловната организация има нови предложения за обсъждане с НЗОК за следващата година д-р Шарков отговори, че те ще бъдат дискутирани на заседание на Управителния съвет на БЗС в края на тази седмица.

Разходите за дентална помощ от бюджета на НЗОК нарастват, но макар и увеличени, няма да могат да покрият инфлацията, допълни още д-р Шарков. Той припомни, че лекарите по дентална медицина се самоиздържат. По договор с НЗОК получаваме пари само за свършена лечебна дейност, но не и по капитация, уточни д-р Шарков. Всички материали и медикаменти, с които работим, изпреварват с поскъпването си инфлацията, а режийните ни разходи също нарастват, допълни още той.

По думите му сумата за следващата година ще бъде недостатъчна да компенсира поскъпването, преките и непреките разходи. Инфлационният индекс ще се сгромоляса върху нас още в началото на годината, допълни още той.

Задължително трябва да се разшири обемът на пакета от дентални дейности, заплащани от НЗОК за лицата над 18 г., като е добре в него да се включи лечение на усложненията на кариес - пулпити и периодонтити, каза още д-р Шарков

Денталната помощ е ощетена от ковид ситуацията, добави д-р Шарков. Изследване, което не е познато в България, извършено миналата година в 163 държави и отнасящо се до засегнатите от ковид пандемията лечебни дейности, показва, че денталната помощ не е била приоритет на половината от държавите.

По време на пандемията рязко спадна посещаемостта в кабинетите ни и ако не бяхме задържали чрез НЗОК отворени денталните клиники, не знам хората каква дентална помощ щяха да получават, допълни той. По думите му от миналата година досега обръщаемостта към денталните лекари е намаляла с около 40 процента.

Рисковете от зараза с COVID-19 в зъболекарския кабинет са минимални в сравнение с риска да се заразиш, разхождайки се на оживено място или при посещение в заведение, увери той. По думите му лекарите по дентална медицина спазват всички хигиенни норми в медицината за опазване на здравето на пациента, на собственото си здраве и здравето на персонала.

Политиците, институциите, а дори и колеги пренебрегват факта, че зъболекарят работи на "първа" линия, добави д-р Шарков. Зъболекарят работи на "входа" на инфекцията - на 30 см от устата на пациента. Има и една особеност - когато пациентът отиде при лекаря си, той вече има симптоми, но при нас, при снемане на анамнеза, пациентите понякога крият, че имат симптоми на COVID-19, крият, че боледуват от СПИН или от хепатит С, посочи още той. Работим на "първа линия", изложени сме на по-голям риск, защото не винаги пациентите са добронамерени и не отговарят честно на въпросите ни.

Другият риск е пациентът да е в инкубационен период на заразата и така инфекцията също може да се предаде. Никой не взима предвид това, много голям проблем е, и ние ще настояваме държавата най-накрая да се сети кой наистина работи на "първа линия", допълни още той.

Нагласите на обществото, че денталните лекари са богати, а денталните услуги са доста скъпи Шарков коментира, че подобно възприемане има сред хора, които са свикнали, че здравеопазването е безплатно. Денталните услуги в цял свят са една от най-скъпите лечебни дейности и ако говорим за цена на денталните услуги в България, то това са най-евтините цени в ЕС, добави още той. По думите му цените са най-ниски, защото трудът на лекарите по дентална медицина е с най-ниска себестойност. Цените на денталните услуги в България въобще не са високи, въпросът е във възпитанието на българина, който не е свикнал да плаща за здраве. Някой трябва да плати за собственото си здраве. Ако ние - денталните лекари, получим над половин милиард лева, всичко ще бъде платено от НЗОК, но подчертавам, че това не е безплатно, каза още д-р Шарков. Българинът ходи на зъболекар само при нужда, което е груба грешка, защото когато напълно се занемари оралното здраве, се влошава общото здраве на организма. Заради ненавременно лечение на заболяване на зъбите, човек попада в болница, за да лекува отражението му в други органи и системи - инфекции, миокардити, заболявания на ставите, на кожата, рак на панкреас и др., обясни той.

В България има близо 10 хиляди лекари по дентална медицина, посочи д-р Шарков. По думите му има "свръхпроизводство" на зъболекари и "всички напъни на Медицинския университет в Плевен и на Нов български университет да отворят нови факултети ще доведат до крах на професията". Един зъболекар се пада на по-малко от 700 души при здравословен минимум 1 на 1200, посочи д-р Шарков. В другите държави съотношението е 1 на 2000 - 3000 души. Имаме и скрита безработица, допълни още той. Ние се борим с МОН, сега има и мораториум за разкриване на нови висши учебни заведения, но един малък текст в преходните и заключителни разпоредби на някой от законите, спокойно ще отвори вратата и изведнъж ще се появят нови факултети по дентална медицина, допълни д-р Шарков.